Градината на Рама [bg]

Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
Серия: Рама (bg) #3
Год: 1995
Язык: болгарский
Год: Калпазанов
ISBN: 954-17-00
Переводчик: Надежда Гаврилова
Жанр: Космическая фантастика

Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:

През 2130 година в Слънчевата система пристига загадъчен, очевидно безлюден космически кораб. Когато „РАМА“ отлита към своята следваща незнайна спирка, са разкрити много чудеса, но на малко от загадките са намерени разумни отговори. Едно е очевидно: всичко, което са направили загадъчните конструктори на „РАМА“, са го направили тройно… Осемдесет години по-късно втори чуждоземен кораб пристига в Слънчевата система. Този път Земята го очаква и наблюдава. Но всичките години за подготовка се оказват недостатъчни за хората да разреша рамианските загадки. „РАМА II“ е населена, но с рамиани. Всяко следващо разкритие засилва тайнствеността на кораба и експедицията на земляните в него завършва трагично, включително и опитът да бъде унищожен чуждоземният кораб. „РАМА II“ напуска слънчевата система. На борда й се намират трима човеци — двама мъже и една жена, които са забравени при отпътуването на експедицията. Пред тях е неизвестността на пътешествие, каквото не е преживяло нито едно човешко същество. А в неговия край — нима някой би могъл да каже след колко години ще дойде? — вероятно се крие истината за „РАМА“… В „Градината на РАМА“ Артър Кларк и Джентри Лий са създали ново, поразяващо продължение на историята, започната с класическия роман на Кларк „Срещи с РАМА“ — единствен по рода си в жанра на научната фантастика, спечелил всички най-големи награди.

Перейти на страницу:

МАРТИНЕС, ПЕДРО ЕСКОБАР… роден на 26 май, 2228 в Манагуа, Никарагуа… майка — неомъжвана, Мария Ескобар, прислужница, домакиня, често безработна… вероятен баща — Рамон Мартинес, негър, докер от Хаити… шест доведени и природени братя и сестри, всичките по-малки… обвинен за продажба на кокомо, 2241, 2242… изнасилване — 2243… осем месеца в изправителния дом на Манагуа… изряден затворник… прехвърлен в изолационен дом в Мексико Сити в 2244… IE-1, 86, SC-52.

Преди да извика Педро в кабинета си, Никол прочете два пъти кратката компютърна разпечатка. По покана на Никол той седна и се втренчи в пода. По време на разговора в ъгъла стоеше един Линкълн и внимателно записваше всичко.

— Педро — обърна се тихо към него Никол. Не последва никакъв отговор. Той дори не вдигна поглед. — Педро Мартинес — повтори тя вече по-силно, — разбираш ли, че си обвинен в изнасилване на Марико Кобаяши?… Сигурна съм, че не е необходимо да ти обяснявам сериозността на това обвинение… сега ти се дава възможност да му отговориш.

Педро продължаваше да не отронва нито дума.

— В Ню Идън — продължи най-накрая Никол — правораздавателната система може би се различава от тази, с която си се сблъскал в Никарагуа. Криминалните дела не могат да бъдат предадени на обвинението, преди съдия, който е запознат с фактите, да реши, че има достатъчно данни за подвеждане под отговорност. Ето защо разговарям с теб.

След дълго мълчание младият мъж, без изобщо да вдига поглед, измърмори нещо неразбираемо.

— Какво? — запита Никол.

— Тя лъже — произнесе по-високо Педро. — Не зная защо, но Марико лъже.

— Би ли желал да ми разкажеш твоята версия на случилото се?

— Какво ще промени това? Така или иначе никой няма да ми повярва.

— Педро, изслушай ме… Ако въз основа на първоначалното разследване моят съдебен състав реши, че не са налице достатъчно доказателства за завеждане на дело, обвинението към теб ще бъде отхвърлено. Разбира се, сериозността на това обвинение налага много щателно проучване, което означава, че ти ще трябва да направиш пълни признания и да отговориш на някои много неприятни въпроси.

Педро Мартинес повдигна глава и загледа Никол с изпълнени с печал очи.

— Съдия Уейкфийлд — изрече тихо той, — Марико и аз правихме любов миналата нощ… но предложението беше нейно… тя мислеше, че ще е забавно да идем в гората… — младият мъж млъкна и отново се втренчи в пода.

— Преди това имал ли си полови контакти с Марико? — запита Никол след няколко секунди.

— Само веднъж, преди около десет дни — отвърна Педро.

— Педро, вашето любене миналата нощ беше ли… беше ли само физическо?

Сълзите потекоха от очите на Педро и се затъркаляха по бузите му.

— Не съм я бил, ако това имате предвид — изрече с жар. — Никога не бих я наранил…

Докато говореше, в далечината прозвуча някакъв звук, наподобяващ свистенето на дълъг камшик, но много по-плътен.

— Какво беше това? — зачуди се на глас Никол.

— Приличаше на гръмотевица — отбеляза Педро.

Гръмотевицата се чу и в селището Хаконе, където Патрик седеше в луксозния апартамент в двореца на Накамура и разговаряше със сестра си Кати.

Патрик пренебрегна необяснимия шум. Той беше ядосан.

— Да не би да искаш да кажеш, че дори няма да се опиташ да дойдеш на празненството на Бенджи тази вечер? Какво трябва да кажа на мама?

— Кажи й каквото искаш. — Кати взе цигара от кутията и я сложи в устата си. — Кажи й, че не си могъл да ме откриеш. — Тя запали цигарата със златна запалка и издуха дима по посока на брат си. Той се опита да го разсее с ръка. — Хайде, братче — разсмя се Кати. — Няма да те убие.

— Във всеки случай не веднага — отвърна той.

— Виж, Патрик — Кати се изправи и започна да кръстосва салона. — Бенджи е идиот, слабоумен. Никога не сме били близки. Дори няма да разбере, че не съм там, ако някой не му го спомене.

— Грешиш, Кати. Той е по-интелигентен, отколкото си мислиш. През цялото време пита за теб.

— Това са глупости, братле — отвърна Кати. — Казваш го само за да ме накараш да се почувствам виновна… Виж, няма да дойда. Щях да си помисля само ако ставаше въпрос да се видим с теб, Ели и Бенджи — макар че Ели ми е трън в очите, откакто произнесе онази своя „чудесна“ реч. Но знаеш как се чувствам в присъствието на майка. Тя през цялото време ме държи на подсъдимата скамейка.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?