Градината на Рама [bg]

Кимбърли завъртя фаса в пепелника и закърши ръце. Малко й оставаше да избухне в сълзи.

— Тази вечер ми каза, че се местя… „МОЛЯ — питам го аз, — какво искаш да кажеш?“… „Изнасяш се“ — казва той… няма усмивка, няма обяснение… „Събери си багажа — казва — отзад в Ксанаду има един апартамент за теб.“ — „Ами там живеят курвите“ — казвам аз… Той се усмихва леко и не казва нищо… „Значи съм уволнена“ — казвам аз… Избухвам… „Не можеш да направиш това“ — казвам… Опитвам се да го ударя, но той хваща ръката ми и ме шамаросва яко през лицето… „Ще правиш каквото ти наредя“ — казва… „НЯМА, копелдак гаден.“… Грабвам една ваза и я хвърлям. Тя се разбива в масата и парчетата се пръскат. След секунди двама мъже са извили ръцете ми зад гърба… „Отведете я“ — казва крал Джап.

Заведоха ме в новия апартамент. Той е много хубав. В дрешника има голяма кутия навито кокомо… Изпуших доста й полетях… Хей, рекох си, не е чак толкова лошо. Поне няма да угаждам на странните сексуални желания на Тошио… Отидох в казиното и се забавлявах, бях на седмото небе, докато не ги зърнах… съвсем открито, пред очите на всички… Полудях — крещях, пищях, проклинах, дори я нападнах… някой ме удари по главата… бях на пода на казиното, Тошио се надвеси над мен… „Ако още веднъж направиш това — изсъска той, — ще те заровят до Марчело Дани.“

Кимбърли закри лицето си с ръце и започна да хлипа.

— О, Еп — изрече секунди по-късно, — чувствам се толкова безпомощна. Към кого да се обърна? Какво мога да направя?

Преди Епонин да успее да каже каквото и да било, Кимбърли говореше отново.

— Зная, зная, мога да се върна отново на работа в болницата. Все още имат нужда от сестри, истински. Между другото, къде е Линкълн?

Епонин се усмихна и посочи дрешника.

— Браво — разсмя се Кимбърли. — Дръж робота на тъмно. Изкарай го да почисти банята, да измие съдовете, да сготви. После, тряс, обратно в дрешника… — изхихика. — Оная им работа не става за нищо, знаеш ли? — Искам да кажа, те имат нещо там долу или нещо подобно на него; нали в края на краищата са анатомично съвършени? Но не го вдигат. Една нощ, когато бях сама и се бях надрусала, накарах един да ми се качи, но той не знаеше какво да прави, когато му викнах „бутай“… Беше почти толкова кофти, колкото с някои мъже, които познавам.

Кимбърли скочи и взе да кръстосва стаята.

— Не съм съвсем сигурна защо дойдох — изрече и запали нова цигара. — Мислех, че може би ти и аз, искам да кажа, нали бяхме известно време приятелки… Гласът й прекъсна. — Започна да ми минава, започвам да се чувствам потисната. Отвратително е, ужасно. Не мога да го понеса. Не зная какво очаквах, ноти си имаш свой живот… По-добре да вървя.

Кимбърли пресече стаята и механично прегърна Епонин.