Градината на Рама [bg]

— Ние нали знаем… — Ели вдигна чашата с лимонада за тост. — Поздравления, братче.

Точно преди да привършат с храненето, над главите им премина малък облак и за секунда ярките цветове на моравата потъмняха.

— Този облак е необичайно черен — сподели с Ели Никол. Миг по-късно той беше изчезнал, а тревата и цветята отново се къпеха в слънчева светлина.

— Сега ли си искаш крема? — обърна се към Бенджи Никол. — Или малко по-после?

— Нека първо да поиграем — отвърна Бенджи. Той взе от торбата нещата за бейзбол и подаде една ръкавица на Ели. — Да вървим — рече и се затича към моравата.

Докато двете деца си подхвърляха бейзболната топка, Никол разчисти остатъците от обяда. Готвеше се да се присъедини към Ели и Бенджи, когато зазвъня аларменото устройство на часовника й. Тя натисна бутона за приемане и циферблатът беше заместен от телевизионен екран. Никол усили звука, за да чуе какво щеше да й каже Кенджи Уатанабе.

— Съжалявам, че те притеснявам, Никол, но възникна нещо спешно. Подадена е жалба. Обвинението е изнасилване и семейството иска моментален арест. Случаят е много деликатен, от твоята компетентност е и мисля, че ще трябва да се заемеш с него веднага… Не искам да споменавам нищо повече от линията.

— Ще бъда там след половин час — отвърна Никол.

Първоначално Бенджи се оклюма, като разбра, че неговият пикник ще бъде приключен набързо. Ели обаче убеди майка си, че нищо лошо няма да стане ако поостанат с Бенджи в гората още някой и друг час. Когато си тръгна от моравата, Никол подаде на Ели картата на Шеруудския лес. В този момент друг, по-голям облак засенчи изкуственото слънце на Ню Идън.