Градината на Рама [bg]

Бенджи се усмихна.

— Харесва ми, когато ми говориш така, като че съм нормален — изрече той много внимателно. — И понякога наистина разбирам малко.

Докато Линк разчистваше масата след закуска, Никол седеше замислена. Когато Бенджи напусна стаята, за да си измие зъбите, тя се наклони към съпруга си.

— Свърза ли се с Кати? Телефонът й не отговаряше нито вчера следобед, нито снощи.

Ричард поклати глава.

— Бенджи ще бъде съкрушен, ако тя не се появи на неговия рожден ден… Ще изпратя Патрик да я открие.

Ричард стана от стола и заобиколи масата. Пресегна се надолу и взе ръката на Никол.

— Ами ти, госпожо Уейкфийлд? Предвидила ли си малко време за почивка и отпускане в натоварената си програма? В края на краищата днес е събота, почивен ден.

— Сутринта ще ходя в болницата да помогна при обучението на двама нови парамедици. В десет излизаме с Ели и Бенджи. На връщане ще се отбия в съдилището. Дори не съм прочела представените резюмета на делата за понеделник. В два и половина имам кратка среща с Кенджи, лекцията ми по патология е в три… Трябва да си бъда у дома в четири и половина.

— Което ти предоставя точно необходимото време да организираш празненството на Бенджи. Наистина, скъпа, трябва да успокоиш топката. В края на краищата не си робот.

Никол целуна съпруга си.

— И кой ми го казва? Човекът, който работи по двадесет и по тридесет часа без прекъсване, когато е зает с някой интересен проект? — за миг тя замълча и стана сериозна. — Всичко това е много важно, скъпи… Имам чувството, че се намираме на гребена на събитията в колонията и че моето присъствие действително е от значение.

— Без съмнение, Никол. Ти категорично имаш влияние в обществото. Но никога нямаш време за себе си.

— Това е лукс — рече Никол, докато отваряше вратата на стаята на Патрик, — на който ще се наслаждавам на стари години.

Гората се раздели и те излязоха на широка морава. Катерички и зайчета припкаха наоколо. Срещу тях в средата на хълмче, обрасло с високи лилави цветя, кротко пасеше млад елен. Когато Никол, Ели и Бенджи се приближиха, той извърна към тях глава, увенчана с млади рога, а после с един скок изчезна в храсталака.

Никол направи справка с картата.

— Някъде тук, точно край моравата, трябва да има маси за пикник.

Бенджи бе коленичил над туфичка жълти цветя, които бяха пълни с пчели.

— Ме-дец — изрече с усмивка. — Пчелите правят ме-дец в кошерите.

След няколко минути те откриха масите и разстлаха покривка върху една от тях. Линк бе опаковал сандвичи (Бенджи обичаше най-много тези с фъстъчено масло и пелте) плюс пресни портокали и грейпфрути от градините край Сан Мигел. Докато обядваха, още едно семейство се изниза през другия край на моравата. Бенджи им помаха с ръка.

— Тези хо-ра не знаят, че имам рожден ден.