![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Преди да продължи. Ели си пое дълбоко дъх. В галерията както майка й, така и нейната учителка Епонин се наведоха напред и здраво стиснаха парапета пред тях.
— Днес пожелах да се изкажа — гласът на Ели беше укрепнал, — защото вярвам, че по отношение на засегнатите от РВ-41 моята гледна точка е единствена. Първо, защото аз съм млада, и второ, защото допреди три години не бях имала привилегията да общувам с други човеци, освен с членовете на моето семейство. Поради тези две причини аз боготворя човешкия живот. Думите ми са подбрани много внимателно. Да боготвориш, означава да оценяваш много високо. А този човек, този невероятен лекар, който работи по цели дни, а понякога и по цели нощи, за да се грижи за нашето здраве, очевидно също боготвори човешкия живот.
В своето изказване, доктор Търнър не ви каза защо трябва да подкрепим финансово програмата му, а само КАКВО представлява болестта и КАК възнамерява да се бори с нея. Той предполагаше, че вие ще разберете ЗАЩО. След като изслушах господин Макмилън обаче — Ели погледна преждеговорившия, — вече изпитвам някои съмнения.
Ние трябва да продължим да изучаваме тази ужасна болест, докато я овладеем и поставим под контрол, защото човешкият живот е ценна придобивка. Всеки отделен индивид е уникално чудо, удивително съчетание на сложни химически вещества със специални способности, мечти и опит. Нищо не може да бъде по-важно за колонията от дейността, насочена към запазване на човешкия живот.
От днешното обсъждане разбрах, че програмата на доктор Търнър е доста скъпа. Ако за финансирането й се налага повишаване на данъците, тогава вероятно всеки от нас ще трябва да се лиши от нещо, което си е пожелал. Но тази цена е твърде ниска, за да се заплати богатството на общуването с друго човешко същество.
Моето семейство и приятелите ми често ми повтарят, че съм безнадеждно наивна. Това може й да е истина. Но може би именно моята наивност ми дава възможност да видя нещата по-ясно от останалите хора. В настоящия случай мисля, че трябва да си зададем само един въпрос. Ако вие или някой член на вашето семейство станете РВ-41 положителни, ще подкрепите ли програмата на доктор Търнър? Благодаря ви много.
Докато Ели се отдалечаваше от трибуната, се възцари тайнствена тишина. После избухнаха бурни ръкопляскания. Сълзи течаха от очите на Никол и Епонин. Долу в партера доктор Робърт Търнър протегна двете си ръце към Ели.
6.
Когато Никол отвори очи, Ричард седеше до нея на леглото. Държеше чаша кафе.
— Нали каза да те събудим в седем.
Тя се изправи и пое кафето.
— Благодаря, скъпи. Но защо не остави Линк…?
— Реших да ти го донеса лично… Отново има новини от Централната равнина. Исках да ги обсъдим, макар че знам колко мразиш да ти се приказва, когато току-що си станала от сън.
Никол отпи бавно и продължително от кафето. Усмихна се на съпруга си.
— Какви са новините?
— Снощи е имало два нови инцидента с многокраките. За тази седмица стават почти дузина. Съобщава се, че нашите отбранителни сили са унищожили три многокраки, които „тормозели“ екипа инженери.
— Многокраките направили ли са опит да отвърнат на удара?
— Не. При първите изстрели те се спуснали към дупката в стената на другата обител… Повечето избягали, също както постъпиха завчера.
— Все още ли смяташ, че те са наблюдатели от разстояние подобно на октопаяците от РАМА I и II?
Ричард кимна.
— Можеш да си представиш какво си мислят вече другите за нас — стреляме по невъоръжени същества, без да са ни предизвикали… реагираме враждебно на нещо, което почти сигурно е опит за контакт…
— И на мен не ми харесва — изрече тихо Никол. — Но какво можем да направим? Сенатът съвсем ясно овласти изследователските екипи да се отбраняват.
Ричард се готвеше да отговори, когато забеляза на вратата Бенджи. Младият мъж беше широко усмихнат.
— Мога ли да вляза, мамо?
— Разбира се, скъпи — отвърна Никол. Тя широко разтвори ръце. — Ела и ме прегърни силно по случай рождения си ден.
— Честит рожден ден, Бенджи — обади се Ричард, когато момчето, което беше по-едро от повечето мъже, се покатери на леглото и прегърна майка си.
— Благодаря, чичо Ричард. Остава ли уговорката за пикник в Шеруудския лес днес? — запита бавно Бенджи.
— Да, вярно — отвърна майка му. — А довечера ще си направим голямо празненство.