Господарят на дъжда [bg]

Загърна се с шлифера и тръгна към къщата.

Фийлд отпусна юмруците си. Погледна часовника си. Едва минаваше един.

Алексей се прехвърли на седалката до него, като още избягваше погледа му.

— Всичко ще е наред — успокои го Фийлд.

Надяваше се да е така. Огледа прозорците на къщата, после улицата. Запали цигара и стисна ръкохватката на револвера си.

Детето го наблюдаваше.

Фийлд се наведе напред и се вгледа в прозорците на втория етаж. Бяха тъмни, със спуснати завеси. Той насочи поглед към първия етаж, където се беше състояла срещата им с Лу, а Наташа бе чакала да я извикат в спалнята.

Защо не се показваше?

Цигарата опари пръстите му. Той я хвърли през прозореца, искаше му се Капризи да е до него.

Отново погледна към спалнята на Лу.

Дали с действията си не обричаше любимата си на сигурна смърт? Замисли се за предупреждението на Капризи и си спомни мъката, която толкова често бе виждал в очите на американеца.

Погледна часовника си. Беше един и десет.

— Мамка му! — прошепна и избърса челото си. — Мамка му.

Алексей не сваляше поглед от лицето му, но Фийлд не смееше да го погледне в очите.

Двете деца прекосиха улицата и затъркаляха обръча си пред къщата на Лу. Бяха добре облечени. Момиченцето беше с руса коса, вързана на плитка, бялата му рокличка се развяваше, когато тичаше. Момченцето изкрещя нещо и се втурна след сестра си. Китаецът, който метеше листата от алеята в двора, спря и ги загледа.

Фийлд отново погледна прозорците, но не видя признаци на живот. Имаше чувството, че времето е спряло. Изведнъж я видя. Беше дръпнала една завеса. Помаха му и пак се скри.

Той се втренчи в завесите, копнееше отново да я види.

Една китайка с униформа на бавачка или готвачка се приближи до главния вход и почука. Носеше кошница с покупки. Вратата се отвори. Децата с обръча се отдалечиха по улицата към елегантна французойка, която разхождаше кученце; голяма широкопола шапка пазеше лицето й от яркото слънце.

Завесите не помръдваха.

Фийлд очакваше Наташа да се появи всеки момент. Ако беше влязла в стаята с ведомостите, само след няколко минути трябваше да излезе.

Часът беше един и половина.

Той запали нова цигара.

Опита се да не мисли какво могат да направят с нея, ако я хванат. Дали щяха да я убият в къщата, или щяха да я закарат другаде?

Последствията от онова, което бе започнал, можеха да са фатални. Тя умееше да се пази, но Фийлд я беше принудил да рискува всичко.

Хвърли цигарата на пода и я смачка с крак. Смъкна стъклото на прозореца с няколко сантиметра, но навън въздухът бе абсолютно неподвижен. На улицата не се виждаше друг човек, освен китаеца, който продължаваше да мете, макар че не бяха останали никакви листа.

Фийлд изтри челото си с ръкав и отново погледна часовника си. Един и четирийсет. Цялото му тяло беше напрегнато. Отново погледна през прозореца. От Наташа нямаше следа.