![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
Дали да не влезе?
Погледна Алексей. Момченцето го наблюдаваше.
— Имах дървено самолетче — каза детето.
Фийлд отново се загледа в къщата.
— Когато ме заведоха в сиропиталището, ми го взеха.
Той не искаше да слуша гласа на Алексей. Едното му око заигра.
— Исках да видя колата му, а той все ми казваше: „Скоро ще я видиш.“ Още искам да я видя. Сигурно е голяма. Той е много богат и има много самолетчета. Мама казваше, че съвсем скоро ще се махнем от Шанхай, ще отидем на по-добро място и ще станем богати. Че ще се возим на самолети, на коли и на каквото си поискаме.
— Хайде — измърмори Фийлд.
Даде си сметка, че не са обмислили как Наташа ще измъкне ведомостта от къщата. Книгата беше твърде голяма, за да я скрие под дрехите си.
— Мама казваше, че е много богат и може да се вози на самолет, когато си поиска. Затова ми даде самолетче. Голямо. Само че брат Джон ми го взе.
В колата беше като в пещ.
— Какво мислите, че са направили с него, сър?
Фийлд се опита да се усмихне.
— Казвам се Ричард.
— Какво мислиш, че са направили с него?
Беше два без десет.
— Искам да видя колата му. Сигурно е много голяма.
— Хайде, хайде, хайде — измърмори Фийлд, втренчен във вратата.
Проклинаше я мислено.
— Само не мога да си представя как кара колата. Той не беше като теб.
Децата се бяха върнали и играеха с обръча пред самата врата на Лу.
— Имаше само един крак.
— За бога, махайте се оттам!
Изведнъж кръвта нахлу в главата на Фийлд.
— Какво? Какво каза?
Алексей не отговори.
— Само един крак ли имал?
— Да.
— Мъжът, който ти е подарил самолетчето?
Алексей кимна.
— Имаше един истински крак и един дървен, така ли?
— Да. Много беше забавно. Обичах да го почуквам.
— Косата му беше прошарена, нали? С бели косми… изглеждаше сива.
— Сива коса, да.
— И се тътреше… с дървения крак?
— Да.
Колата на Лу спря пред къщата и телохранители скочиха от външните стъпала. Преди Фийлд да успее да реагира, Лу слезе и се прибра в къщата. Хората му го последваха. Младият мъж понечи да слезе, но спря.
Вътрешният му глас крещеше да направи нещо.
Той си наложи да изчака. Вратата на къщата се отвори.
Григориев извлече Наташа навън и я вкараха в колата.
Автомобилът потегли.
Фийлд натисна педала за ниската предавка и тръгна след тях. Двама телохранители бяха останали на улицата. Когато ги наближи, единият му препречи пътя и вдигна автомата си.
Фийлд спря. Мъжагата се приближи и почука с оръжието си по прозореца. Фийлд смъкна стъклото и се опита да се усмихне. Потта щипеше очите му.
— Карам сина си на училище. Mon fils à l’école.
Руснакът остана неподвижно, с автомат, насочен към лицето му. Вторият телохранител също излезе пред колата и насочи автомата си към Алексей.
— Трябва…
— Attend, attend — прекъсна го руснакът.
Колата на Лу се скри. Вътрешният глас крещеше на Фийлд да направи нещо.
— Синът ми. L’école est ici, là-bas.
— Attend! — изръмжа руснакът.
— Mon fils, là-bas.
— Attend!7
Фийлд си пое дълбоко въздух.
— Може ли да дам назад и да заобиколя?
Пъхна револвера под коленете си и посочи страничната пряка.
Руснакът поклати глава:
— Чакай.
— Трябва…
— Ньет!
Руснакът го удари с юмрук в лицето, отдръпна се и вдигна автомата. Обърна се към колегата си, без да отмества оръжието. Заговориха на руски.
— Какво казват? — прошепна Фийлд.
Алексей беше пребледнял от страх.
— Какво казват?
Момченцето не отговори. Фийлд стисна ръкохватката на револвера.
Руснаците се засмяха, но онзи пред колата стоеше нащрек с автомат, насочен към главата на Алексей.
— Още една за „Щастливи времена“, така казаха — прошепна детето.
— Какво означава това?
— Не знам, някакъв човек я чакал.
7
— Сина ми, на училище.
— Чакай, чакай.
— Училището е тук, близо.
— Чакай!
— Синът ми, там.
— Чакай! (фр.). — Б.пр.