Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Да, да — каза Зиани. — Вие носите едно послание.
— Наричам се д’Артенай — подзе французинът, — и съм капитан на Негово Величество краля на Франция! Тогава бях дошъл от Тулон във Венеция със специална мисия.
— Отлично. Бъдете добре дошли, каза началникът на карабинерите.
— И аз ви поканвам от своя страна — каза на свой ред Тадео Моро ставайки.
Силвио Зиани представи офицера на благородниците.
— А сега, заемете място на тази маса, капитане. Доверете ни целта на вашето ново идване във Венеция.
— Позволете ми да поговоря за това по-късно. Преди всичко, оставете ме да ви задам един въпрос. Обичай ли е във вашия град да се арестуват чужденците и да се подлагат на разпит?
— Вашето оплакване е справедливо — отговори Силвио Зиани. — Но никой не е могъл да предполага, че един от двамата непознати, които са обърнали внимание върху себе си, е офицер на Негово Величество краля на Франция. Простете за неприятността, която ви е била причинена. Да чукнем чашите си, капитане, и да забравим неприятния инцидент!
Д’Артенай, усмихнат, прие поканата и вдигна чашата, която слугите му бяха напълнили с вино.
— От Тулон ли пристигате? — попита Тадео Моро.
— Тогава вие можете да ни разкажете много неща! — каза друг.
— Може би вие идете с някоя тайна мисия? — зададоха въпроси на приятеля на Марино и някои от другите благородници.
— Не пристигам от Тулон, а от Париж и Неапол — отговори д’Артенай.
— По държавна, без съмнение?
— Щом желаете да знаете, така е!
— Кажете ни, капитане — попита Силвио Зиани, — какво правехте с главата на този обезглавен? Разказаха ми, че дълго сте разглеждали тази глава, която може да вдъхва само ужас? Вярно ли е?
Д’Артенай се усмихна.
— Ще ви обясня на драго сърце причината, благородни сеньори — каза той. — На борда на моя кораб се намира един астролог с големи знания и голяма опитност. Той узнал, че днес един човек, астролог и магьосник едновременно, е бил екзекутиран за извършването на някакви чудновати работи. Той ме помоли да го отведа на сушата, понеже бил любопитен да види главата на този осъден, и ако е възможно, да изучи мозъка.
— И успял ли е да задоволи своето желание? — попита Тадео Моро, хвърляйки върху д’Артенай изпитателен поглед.
— Той извърши своите мистериозни разследвания, — отговори френският офицер, — а после постави главата до трупа.
— Това е чудно, твърде чудно — казаха Фоскари и Сима.
— И къде се намира сега вашият мъдрец? — попита Зиани.
— На кораба, който ме доведе във Венеция!
— Трябва да ви призная, че желая да го видя — каза Тадео Моро. — Много обичам да разговарям с такива мъдри хора.
— Струва ми се, че тази екзекуция е едно доказателство, че вие смятате астролога и за магьосник, каза д’Артенай.
— Това е изключително, капитане! — извика Силвио Зиани. — Вашият астролог е под ваше покровителство. Съгласете се да задоволите любопитството на тия господа, които желаят да чуят този мъдрец.
Тадео стана. Бордено и Фоскари последваха примера му, а Сима каза няколко думи на ухото на приятеля си Малатеста.
— Не мога да ви отговоря нито да, нито не, благородни сеньори — каза д’Артенай, който чувстваше, че у сенаторите се пораждат подозрения и че голяма опасност заплашва него и Марино. — Той е като всички мъдреци затворен и неразговорлив! Не обича да бъде обезпокоен през нощта. Направете ми посещение утре и аз ви обещавам, че той ще ви даде осветления по мистерията, която ви интересува.
— Вашият кораб къде е спуснал котва, капитане?
— Вън от пристанището, съвсем близо до острова на дюните — отговори д’Артенай, ставайки на свой ред.
Той бе забелязал, че Зиани и Тадео Моро си бяха разменили споразумителни погледи.
— Поне ще ни позволите — каза управителят на Сан Марко, — в тази хубава лунна нощ да ви придружим до остров Сан Николо.
— Тогава ще можем да видим къде е вашият кораб — добави Малатеста — и да приемем поканата ви за утре сутринта.
— Ние приемаме — казаха на свой ред другите сенатори.
— Благодаря ви за вашето съгласие — каза Зиани, — а сега, ако обичате, да тръгваме!
Всички станаха. Д’Артенай разбра тогава, че се намира между вълците и че е загубен, ако не запази смелостта си докрай.
В този момент се чу голяма глъчка във вестибюла. Шумът на една оживена препирня прозвуча до залата, където сътрапезниците се готвеха да се сбогуват с техния гост.
— Кой е там? — извика капитанът на карабинерите разсърден.
— Извинете, господарю — отговори един слуга.
— Какъв е този шум? — попита великия капитан, докато другарите му отправиха погледите си към вратата.