Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Егвийн остана на място, загледана след нея — Сюан се бе загърнала в пелерината си и мърмореше ядосано, почти толкова високо, че да познаят гласа й. Паметта за Гера и Серейл беше като за едни от най-великите Амирлин. И двете бяха издигнали влиянието и престижа на Бялата кула до равнища, рядко постигани във времената след Артур Ястребовото крило. И двете също така бяха държали под контрола си и самата Кула: Гера, заигравайки умело с една фракция в Съвета срещу друга, Серейл — благодарение на силата на ролята си. Виж, Шейн Чунла беше друга работа. Прахосала беше властта на Амирлинския трон, отчуждавайки от себе си повечето Сестри в Кулата. Светът вярваше, че Шейн е починала в кабинета си преди около четиристотин години, но дълбоко скритата истина беше, че я бяха свалили и пратили в доживотно изгнание. Дори най-тайните хроники боравеха с такива случаи много повърхностно, но беше достатъчно очевидно, че след като бил разкрит четвъртият й заговор да се върне на Амирлинския трон, Сестрите, пазещи Шейн, я удушили, докато спяла, с възглавница. Егвийн потръпна й си каза, че е от студа.
Обърна се и бавно тръгна към шатрата си. Лек сън ли? Тлъстата луна висеше ниско в небето и все още оставаха часове до изгрева на слънцето, но тя не беше сигурна, че изобщо ще може да заспи.
Глава 16
Ненадейни отсъствия
Преди пурпурът на слънцето да обримчи хоризонта, Егвийн вече бе свикала Съвета на Кулата. В Тар Валон това щеше да се придружи от пищна церемония и дори след като напуснаха Салидар, те донякъде се придържаха към традицията, въпреки трудностите на пътуването. Сега Сюан само обиколи от една палатка на Заседателка до друга, докато още беше тъмно, и ги уведоми, че Амирлинския трон свиква Съвета на заседание. И въпреки че самата дума „заседание“ предполагаше, че трябва да седнат, те изобщо не седнаха. Осемнадесет жени застанаха в предутринната сивота на снега, за да изслушат Егвийн, всички загърнати дебело срещу студа, от който дъхът им се превръщаше в мъгла.
Зад тях се появиха и други Сестри, за да чуят, много малко в началото, но след като никой не ги подкани да напуснат, групата им се сгъсти, разшири се и тихо забръмча. Много приглушено бръмчене. Малко Сестри щяха да рискуват да досадят дори на една Заседателка, камо ли на целия Съвет. Посветените, в роклите им със седемте ивици и загърнати в наметала, които се появиха зад Айез Седай, бяха още по-тихи, разбира се, а още по-кротки от тях бяха новачките, които не шетаха по задачи, въпреки че бяха доста повече. Сега в лагера имаше почти два пъти повече новачки, отколкото Сестри, толкова много, че малка част от тях разполагаха с полагащото им се бяло наметало и повечето трябваше да се задоволят с най-обикновена бяла пола наместо новашката рокля. Някои Сестри все още съжаляваха за старите порядки и оставяха момичетата сами да ги открият, но повечето съжаляваха за изгубените години, в които броят на Айез Седай се беше смалил. Самата Егвийн почти потръпваше, щом си помислеше как щеше да изглежда Кулата. Това бе една от промените, срещу които дори Сюан не можеше да възрази.
Карлиня изникна иззад ъгъла на една от шатрите и се спря, като видя Егвийн и Заседателките. Обикновено сдържана, сега Бялата сестра зяпна и бледото й лице почервеня, преди да се шмугне обратно, озъртайки се през рамо. Егвийн едва потиска гримасата си. Всички бяха твърде залисани какво ли е намислила тази заран, за да забележат, но рано или късно някоя щеше да го направи.
Шериам отметна деликатно извезаната си пелерина, за да открие тесния син шарф на Пазителката, и удостои Егвийн с толкова официален реверанс, колкото дебелите й дрехи позволяваха, след което зае мястото си от едната й страна. Загърната в пластове фина вълна и коприна, огненокосата жена беше самото олицетворение на равнодушието. След като Егвийн й кимна, тя пристъпи крачка напред и изрече напевно древната формула с чист и ясен глас.
— Тя иде; иде! Пазителката на Печатите, Пламъка на Тар Валон, Амирлинския трон. Всички погледнете, тя иде! — Тук това изглеждаше малко не на място, още повече че тя вече стоеше пред тях, а не идеше. Заседателките стояха безмълвни и чакаха. Няколко се намръщиха нетърпеливо или нервно заопипваха пелерините и полите си.
Егвийн отметна собственото си наметало, разкривайки шала си със седемте цвята на ресните, загърнат около шията й. Тези жени имаха нужда да им се напомня по всякакъв начин, че тя наистина е Амирлинския трон.
— Всички са изморени от тежкия път в това лошо време — обяви тя, не толкова гръмко като Шериам, но достатъчно високо, за да я чуят всички. Усети тръпка на възбуда и леко замайване. Почти както при прилошаване. — Реших да спрем тук за два-три дни. — Това ги накара да надигнат глави и в очите им светна любопитство. Надяваше се, че Сюан е сред вслушалото се множество. Не се и опита да се придържа към Клетвите. — Конете също трябва да си отпочинат, а много от фургоните отчаяно се нуждаят от ремонт. Пазителката ще се погрижи за необходимите мерки. — Ето, вече наистина се започна.