Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Лъгала съм тогава, когато ми се е струвало необходимо — въздъхна Сюан. — Когато е изглеждало полезно. — Раменете й бяха хлътнали, сякаш изповядваше грехове, които не смееше да признае дори пред себе си. — Понякога ми се струва, че ми става твърде лесно да реша, че е наложително и полезно. Лъгала съм почти всички. Освен теб. Но не мисли, че не ми е хрумвало. Да те подведа към някое решение или да те отклоня от друго. И ме е спирало не толкова желанието да опазя доверието ти. — Сюан протегна умолително ръка в тъмното. — Светлината ми е свидетел какво значи за мен твоето приятелство и доверие, но не беше това. Не беше и съзнанието, че щеше да ми съдереш кожата, или просто да ме прогониш, ако го разбереш. Просто осъзнах, че трябва поне пред някого да спазя Клетвите, иначе ще се унищожа напълно. Така че пред теб не лъжа, нито пред Гарет Брин, каквото и да ми струва. И, майко, готова съм да изрека отново, колкото може по-скоро, Трите клетви над Клетвената палка.
— Но защо? — попита тихо Егвийн. На Сюан й е хрумвало да я лъже? За такова нещо наистина щеше да й съдере кожата. Но ядът й бе отшумял. — Не оправдавам лъжите, Сюан. Просто понякога е много необходимо. — Времето, прекарано при айилците, пробяга като светкавица в ума й. — Стига, разбира се, човек да е готов да си плати цената. Виждала съм Сестри да се наказват и за по-дребни неща. Ти си една от първите Айез Седай от нова порода, Сюан, свободна и необвързана. Вярвам ти, щом казваш, че няма да ме излъжеш. — Нито лорд Брин. Това пък беше много странно. — Защо трябва да се отказваш от свободата си?
— Да се отказвам ли? — изсмя се Сюан. — От нищо няма да се отказвам. — Изправи гръб и гласът й започна да набира сила, а после — и страст. — Клетвите са това, което ни правят нещо много повече от група жени, месещи се в световните дела. Или седем групи. Или петдесет. Клетвите ни държат свързани в едно цяло, публично заявената система от убеждения, които обвързват и задължават всички ни, една-единствена нишка, преминаваща през всяка Сестра, жива или мъртва, чак до най-първата, положила ръцете си върху Клетвената палка. Те са това, което ни прави Айез Седай, а не сайдар. Всяка дивачка може да прелива. Хората могат да гледат на това, което казваме, от шест различни ъгъла, но когато една Сестра каже: „Това е така“, те знаят, че е вярно, и вярват. Заради Клетвите. Заради Клетвите никоя кралица не се бои, че Сестрите ще съсипят градовете й. И най-опасният злодей знае, че животът му е в безопасност пред една Сестра, освен ако не се опита да й навреди. О, Белите плащове ги наричат лъжи и някои хора имат странни представи за това, което влекат след себе си Клетвите, но твърде малко са местата, където Айез Седай не могат да стъпят и да бъдат чути, тъкмо поради Клетвите. Трите клетви провъзгласят това, което означава да си Айез Седай, те са сърцевината на това да си Айез Седай. Захвърлиш ли това на сметището, и ще се превърнем в пясък, който приливът ще отнесе. Да се отказвам? Аз само ще спечеля.
Егвийн се намръщи.
— А Сеанчан? — „На това да си Айез Седай.“ Още от деня, в който се бе озовала в Тар Валон, тя се бе трудила упорито, за да стане Айез Седай, но никога не се беше замисляла какво всъщност прави от една жена Айез Седай.
Сюан отново се засмя, макар този път малко кисело и уморено. Тя поклати глава и, тъмнина или не, наистина изглеждаше уморена.
— Не знам, майко. Светлината дано да ми е на помощ, не знам. Но ние преживяхме и Тролокските войни, и Белите плащове, и Артур Ястребовото крило, и всичко помежду им. Можем да измислим начин да се справим и с тези сеанчанци. Без да се самоунищожим.
Егвийн не беше толкова сигурна. Много от Сестрите в лагера смятаха сеанчанците за такава опасност, че обсадата на Елайда може да почака. Сякаш отлагането нямаше да циментира Елайда на Амирлинския трон. Много други си въобразяваха, че простото обединение на Бялата кула отново, на каквато и да е цена, ще накара сеанчанците да изчезнат. Такова оцеляване обаче губеше част от своята привлекателност, след като щеше да е оцеляване на каишка, а каишката на Елайда нямаше да е по-дълга от тази на Сеанчан. Какво било да си Айез Седай.