Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Слънцето все още не се беше показало над палатките и фургоните, но лагерът общо взето вече гъмжеше. Закуската беше приключила и готвачките разчистваха с помощта на орда новачки. Девойчетата търкаха особено пъргаво котлите с пресен сняг, явно за да се позагреят. Но готвачките се движеха около тях уморено, кършеха гърбове; поспираха се да въздъхнат и да придърпат наметалата си и се взираха с помътнели очи в снега. Тръпнещи от утринния мраз слуги, навлекли всичките си дрехи, които се бяха заловили да свалят шатрите и да товарят фургоните още по тъмно, и сега се тътреха наоколо, пак вдигаха шатри, измъкваха от фургоните сандъци с покъщнина и завивки и разпрягаха запрегнатите животни. Егвийн дочу тук-там недоволно ръмжене от страна на мъже, незабелязали, че край тях минават Сестри, но повечето като че ли бяха твърде изтощени, за да могат дори да се оплачат на глас.
Повечето Айез Седай, чиито палатки бяха вдигнати, се бяха прибрали вътре, но доста стояха все още навън и даваха наставления на работниците, а други бързаха по утъпканите пътечки по своите си работи. За разлика от всички останали, външно те показваха толкова малко умора, колкото Стражниците, които странно как имаха вид на хора, напълно отспали си и отпочинали за този чудесен пролетен ден. Егвийн подозираше, че това също е сериозен начин една Сестра да извлича сила от своя Стражник, освен всичко останало, което можеше да се направи е помощта на връзката. Щом твоят Стражник не признава пред себе си, че му е студено, че е уморен или гладен, ти също трябва да понасяш студа, умората и глада не по-зле от него.
На една от пресичащите тяхната пътечки се появи Морврин, стиснала Такима под ръка. Сигурно беше за опора, въпреки че Морврин беше достатъчно едра, за да изглежда по-ниската от нея жена още по-дребна, отколкото беше в действителност. А може би беше за да не й избяга Такима — поставеше ли си някоя цел, Морврин ставаше много упорита. Егвийн се намръщи. Напълно възможно бе Морврин да търси подходяща Заседателка за своята си Аджа, Кафявата, но според Егвийн Джаня или Ескаралд щяха да са по-подходящи. Двете се скриха зад един покрит с платнище фургон, като Морврин се наведе и заговори нещо на ухото на спътницата си. Не можеше да се разбере дали Такима я слуша внимателно.
— Има ли нещо, майко?
На премръзналото лице на Егвийн се изписа сдържана усмивка.
— Както обикновено, Шериам. Всичко си е както винаги.
Пред Кабинета на Амирлин Шериам тръгна да изпълни възложеното й от Егвийн, а Егвийн влезе вътре и завари всичко подготвено. Щеше да се изненада, ако не беше така. Селаме тъкмо поставяше подноса с чай върху писалищната маса. Яркоцветно везмо от дребни мъниста минаваше по корсажа на тънката като кука жена и по ръкавите й и с вирнатия си дълъг нос тя на пръв поглед трудно щеше да мине за слугиня, но се беше погрижила за всичко. Двата мангала, пълни с жарки въглени, бяха посмекчили мраза вътре, въпреки че повечето топлина излизаше през отвора за пушека в средата. Изсушени билки, пръснати върху въглените, придаваха приятен аромат на задържащия се вътре пушек, подносът от предната нощ беше прибран, а фенерът и лоените свещи бяха почистени и запалени. При този студ никой нямаше да остави шатрата достатъчно отворена, за да влезе светлина отвън.
Сюан също вече бе тук с куп хартия в ръце, с притеснена физиономия и петно мастило на носа. Постът на секретарка осигуряваше и на двете още едно оправдание да ги виждат, че си говорят, а и Шериам не бе имала нищо против да й отстъпи това задължение. Самата Сюан обаче често недоволстваше. За жена, която рядко беше напускала Кулата, откакто бе попаднала в нея като новачка, тя проявяваше забележителна неприязън, когато се налагаше да се заседява вътре. В момента беше жива картинка на жена, която проявява търпение и държи всички наоколо да го забележат.
Въпреки вирнатия си нос, Селаме така се заусмихва, закланя и заприкляка, че взимането на пелерината и ръкавиците на Егвийн се превърна в цяла церемония. Жената задърдори, че Майката трябвало да подвие крак, и че може би трябва да изтича да донесе някой по-дебел халат да загърне Майката, и че може би все пак трябва да остане, да не би на Майката да й потрябва още нещо, докато накрая Егвийн буквално не я избута навън. Чаят беше с вкус на мента. В такова време! Селаме беше истинска мъка; трудно можеше да се нарече вярна слугиня, но се стараеше толкова искрено, че чак се престараваше.