Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Егвийн размърда премръзналите си пръсти в обувките и въздъхна раздразнено. Имаше все пак разлика между това да не позволиш на студа да те засегне и да не го усещаш. И като стъпваше предпазливо и не позволяваше на мраза да я разсее, попита:
— А те ще бъдат ли склонни на преговори според теб, ако им предложим възможност?
— Вероятно, майко. Мурандийците може да не се броят — те са с тях само заради облагите, които могат да получат, също както селяците им с мен. От значение са Пеливар и Арател. Ако трябва да се обзаложа, смятат само да ви задържат извън пределите на Андор. — Той мрачно поклати глава. — Но ако се наложи, ще се бият, ако останат без избор, може би дори ако това означава да се изправят срещу Айез Седай вместо срещу обикновени войници. Допускам, че и те са чули приказките, които и ние чухме за онази битка някъде на изток.
— Рибешки карантии! — изръмжа Сюан. Толкова със спокойствието. — Някакви си сплетни и клюки още не са доказателство, че изобщо е имало битка, дръвник такъв, а и да е имало, не е възможно Сестри да са замесени в такова нещо! — Брин я беше възмутил от дън душа.
Колкото и странно да беше, Брин се усмихна. Често го правеше, когато Сюан избухнеше пред него. Някъде другаде, и при друг, Егвийн щеше да нарече тази усмивка нежна.
— За нас би било по-добре, ако го вярват — каза той спокойно на Сюан. Лицето й така помръкна, че все едно й се беше озъбил.
Защо една толкова разумна иначе жена като нея позволяваше Брин да й влезе под кожата? Каквато и да беше причината, Егвийн нямаше време да мисли за това сега.
— Сюан, виждам, че са забравили да изнесат греяното вино. Не вярвам да се е вкиснало в този студ. Би ли ни го стоплила, моля те? — Не й харесваше да я унизява пред очите на Брин, но се налагаше да й подръпне юздите, а това беше най-безболезненият начин, който можа да измисли. Наистина, не беше редно да забравят сребърната кана на масата й.
Сюан почти не трепна, но по смаяното й изражение, загладено набързо, човек нямаше да повярва, че пере долните гащи на този мъж. Без приказки, тя леко преля, за да притопли виното в сребърната кана, бързо напълни две чисти чашки от ковано сребро и подаде първата на Егвийн. Втората взе сама и погледна многозначително Брин, докато отпиваше — оставяше го да си налее сам.
Егвийн обгърна в шепа чашката си да затопли премръзналите си пръсти. Жегна я раздразнение. Може би беше част от дълго стаяваната реакция на Сюан от загубата на Стражника й. Все още й се случваше от време на време да се разплаче без видима причина, колкото и да се мъчеше да го скрие. Егвийн веднага изби тези мисли от главата си. Тази нощ поне това беше малък мравуняк в сравнение с планините й от грижи.
— Ще ми се да избегна битката, стига да мога, лорд Брин. Войската е за Тар Валон, не за да започваме война тук. Изпратете вестоносци да уредят среща колкото се може по-скоро на Амирлинския трон с лорд Пеливар и лейди Арател, и всеки друг, който според вас трябва да присъства. Но не тук. Парцаливият ни лагер едва ли ще ги впечатли много. И запомнете — колкото се може по-скоро. Не бих възразила да е още утре, стига да се уреди.
— Толкова скоро не бих могъл, майко — отвърна той кротко. — Дори да пратя конници веднага щом се върна в стана, съмнявам се, че ще успеят да се върнат с отговора много преди утре вечер.
— Тогава се връщайте по-бързо. — Светлина, ръцете и стъпалата й наистина бяха премръзнали. И стомахът й също. Но гласът й остана спокоен. — И искам тази среща, както и самото съществуване на войската, да се опазят в тайна от Съвета колкото се може по-дълго.
Този път го молеше да поеме също толкова голям риск, колкото и самата тя. Въпреки че Гарет Брин бе един от най-великите живи пълководци, Съветът се горещеше, че не ръководи войската така, както на тях им изнася. В началото бяха благодарни заради славата на името му, защото тя помагаше да се привлекат войници за каузата им. Сега войската включваше над тридесет хиляди въоръжени мъже и се стичаха още, дори след като започнаха снеговалежите, и те смятаха, че може би лорд Гарет Брин не им е нужен повече. А разбира се, имаше и такива, които никога не бяха смятали, че им е нужен. Заради такова нещо нямаще просто да го изгонят. Ако зависеше само от Съвета, като нищо можеха да го дадат на палача за измяна.