Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Но съвсем не беше време за отпускане и пиене на чай. Егвийн оправи шарфа си и зае мястото си до писалищната маса, като дръпна по навик крачето на сгъваемия си стол, да не би да падне под нея, както ставаше често. Сюан кацна на паянтовото столче от другата страна на масата, а чаят изстина. Не си говориха за плановете си или за Гарет Брин, или за надеждите си; каквото можеше да се направи засега, беше направено. Многобройни доклади и всевъзможни проблеми се бяха натрупали, докато се придвижваха и поради умората не можеха да се заемат с тях. Сега, след като се бяха спрели, трябваше да се оправят с всичко това. Разположената пред тях армия не променяше нищо.
Понякога Егвийн се чудеше как се намира толкова много хартия, след като всичко останало беше в оскъдица. Докладите, които й връчи Сюан, описваха в подробности недостига на необходимите за лагера неща и почти нищо друго. И не само онези, за които бе споменала Шериам, но и въглища, пирони и желязо за налбантите и дърводелците, поправящи колите и фургоните, кожа и насмолена връв за сарачите, масло за лампите и лой за свещи, и стотици още неща, дори сапун. А това, което не се беше изчерпало, се бе износило — от обувки до палатки, всичко — описано с едрия почерк на Сюан, който ставаше толкова по-ръбат, колкото по-належаща беше нуждата, която описваше. Отчетът й за оставащите в хазната жълтици сякаш беше надраскан върху хартията с гняв. И нищичко не можеше да се направи.
Сред донесените от Сюан документи имаше и няколко обръщения от Заседателки, в които се предлагаше как да се реши проблемът с парите. Всъщност те по-скоро уведомяваха Егвийн какво смятат да предложат на Съвета. В тези техни планове обаче се съдържаха твърде малко изгоди и твърде много капани. Мория Карентанис например предлагаше да прекратят заплащането на войниците, идея, за която Егвийн смяташе, че Съветът вече е разбрал, че ако се осъществи, войската ще се изпари като утринна росица на лятно слънце. Малинд Наченин представяше апел към благородниците, през чиито земи преминаваха, който звучеше по-скоро като настоятелна заповед и като нищо можеше да настрои цялата околност срещу тях, както и намерението на Салита Торанес да наложат данък на градовете и селата.
Егвийн смачка трите обръщения в пестник и ги разтърси пред лицето на Сюан. Искаше й се да може да стисне не хартийките, а гърлата на трите Заседателки.
— Нима си въобразяват, че всичко трябва да става както на тях им се иска, без да се съобразяват с реалностите? Светлина, тъкмо те са тези, които се държат като малки деца!
— Кулата много често е успявала да превърне своите желания в реалност — отвърна добродушно Сюан. — Не забравяй, някои биха могли да кажат, че ти не се съобразяваш с реалностите.
Егвийн изсумтя. За щастие, каквото и да гласуваше Съветът, нищо не можеше да влезе в сила без нейния декрет. Дори в затрудненото си положение тя все пак имаше малко власт. Много малко, но повече от нищо.
— Съветът винаги ли е толкова лош, Сюан?
Сюан кимна и помръдна леко, за да се закрепи по-стабилно на столчето. По него нямаше две крачета, които да си съвпадат по дължина.
— Но може да е и по-лош. Напомни ми някой ден да ти разкажа за „Годината на четирите Амирлини“. Било е някъде около четиристотин и петдесет години след основаването на Тар Валон. В онези дни ежедневните дела в Кулата почти са съперничели на това, което става днес. Всякоя ръка се мъчела да спипа руля, стига да може. Всъщност през част от тази година имало два съперничещи си Съвета на Кулата в Тар Валон. Почти като сега. Накрая всички изпаднали в пълна скръб, дори малкото Сестри, които смятали, че ще спасят Кулата. И някои от тях може би щели и да го постигнат, но нагазили в подвижен пясък. Кулата обаче все едно оцеляла, разбира се. Тя винаги оцелява.
Огромна история бе натрупана през всичките тези над три хиляди години, по-голямата част потисната, останала скрита за всички, освен за няколко чифта очи, но въпреки това Сюан въртеше и най-малката подробност на върха на пръстите си. Сигурно беше прекарала голяма част от живота си в Кулата, заровена в тайните хроники. В едно обаче Егвийн беше сигурна. Стига да можеше, щеше да избегне съдбата на Шейн, но нямаше да се примири да остане такава, каквато бе сега, в малко по-добро положение от това на Кемайле Сорентайн. Дълго преди края на царуването й, най-важното решение, оставено на самата Кемайле, се бе оказало каква рокля да си облече. На всяка цена трябваше да помоли някой ден Сюан да й разкаже за тази „Година на четирите Амирлини“, но не гореше от нетърпение.
Косият лъч светлина от дупката за пушека на тавана показа, че наближава пладне, но купчината хартии пред Сюан почти не беше мръднала. Всеки повод да прекъснат тази изнурителна работа щеше да й се стори добре дошъл, дори ако ги разкриеха преждевременно. Е, чак това може би не.