Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Кое е следващото, Сюан?
Смътно движение привлече погледа на Аран’гар и тя надникна през дърветата към лагера на войската, смътен кръг около шатрите на Айез Седай. Колона от фургони на плазове бавно се точеше на изток, придружена от конници. Бледото слънце мяташе коси лъчи върху лъскави брони и върхове на пики. Не можа да сдържи презрителната си усмивка. Копия и коне! Примитивна сган, която се движеше по-бавно от спешен човек, водена от някакъв мъж, който не знаеше какво става на сто мили от него. Айез Седай? Можеше да ги унищожи до крак, и дори умирайки, така и нямаше да разберат кой ги е убил. Разбира се, тя самата нямаше да ги надживее дълго. Тази мисъл я накара да потръдне. Великият властелин даваше на малцина втори шанс за живот и тя не мислеше да се откаже току-така от своя.
Тя изчака, докато конниците се скрият от полезрението й в горите, и се запъти назад към лагера, замислена за снощните си сънища. Зад нея гладката пелена на снега щеше да скрие онова, което бе заровила, до пролетното топене, достатъчно дълго. Отпред някои от мъжете в лагера най-после я забелязаха и се заизправяха, зарязвайки работата си, да я погледат. Тя неволно се усмихна и приглади полата по бедрата си. Трудно й беше вече да си спомни живота си като мъж — и тя ли тогава беше толкова лесно подвеждана за носа глупачка? Да се промъкне през тази гмеж с един труп, без никой да я забележи, бе трудно дори за нея, но връщането й достави удоволствие.
Заранта продължи с това като че ли безкрайно ровене в хартии, докато най-сетне онова, за което Егвийн беше сигурна, че ще стане, стана. Някои събития през деня бяха просто в кърпа вързани. Щеше да стане много студено, щеше да завали сняг, щяха да се струпат облаци и небето да посивее, и щеше да духне вятър. И щяха да я посетят Лелейн и Романда.
Уморена от седенето, Егвийн тъкмо си протягаше краката, когато Лелейн нахълта в шатрата с Фаолайн по петите й. С тях нахлу и мразовитият въздух. Лелейн се огледа неодобрително и засмъква кожените си ръкавици, докато Фаолайн сваляше подшитото с кожа от рис наметало от раменете й. Крехка и много самоуверена в тъмносинята си коприна, с проницателните си очи, тя се държеше така, все едно бе влязла в собствената си шатра. Махна небрежно с ръка и Фаолайн се отдръпна почтително в ъгъла с дрехите й в ръце, леко отметнала собствената си пелерина. Явно беше готова да си тръгне в мига, в който Заседателката й махне повторно. На мургавото й лице се бе изписало примирено покорство — нещо, което никак не й отиваше.
Сдържаността на Лелейн се пропука за миг в изненадващо топла усмивка към Сюан. Някога, преди години, двете бяха приятелки и тя дори й беше предложила нещо като покровителството, прието от Фаолайн, закрилата на една Заседателка и засланящата й ръка срещу насмешливите подсмихвания и обвиненията на другите Сестри. Лелейн докосна Сюан по бузата и тихо измърмори нещо съчувствено. Сюан се изчерви и по лицето й пробяга смайваща несигурност. Егвийн беше сигурна, че не е преструвка. За Сюан се бе оказало трудно да се справи с онова, което наистина я бе променило, нещо повече — с това колко лесно се беше приспособила.
Лелейн изгледа столчето пред писалищната маса и както обикновено, видимо отхвърли идеята да седне на нещо толкова нестабилно. Едва тогава даде вид, че е забелязала присъствието на Егвийн, и много сдържано й кимна.
— Трябва да поговорим за Морския народ, майко — заяви тя с тон, малко неуместно твърд за пред Амирлинския трон.
Едва след като сърцето й се смъкна от гърлото, Егвийн си даде сметка, че се е уплашила да не би Лелейн вече да знае какво й е казал снощи лорд Брин. Или дори за срещата, която бе уредил. А в следващия миг сърцето й подскочи отново. Морският народ? Съветът със сигурност не можеше да е научил за безумната сделка, която бяха сключили Нинив и Елейн. Не можеше да си въобрази какво ги бе докарало до такъв провал, нито как щеше да се справи с това.
Стомахът й се обърна, но тя зае мястото си зад масата, без да разкрие чувствата си. А тъпият крак на стола се сгъна, разбира се, и тя за малко не залитна да падне върху чергите, но успя да се задържи. Надяваше се, че бузите й не са пламнали.
— Хората на Морския народ са в Кемлин, или в Кайриен? — Да, това прозвуча спокойно и сдържано.
— В Кайриен. — Гласът на Романда прокънтя като внезапно ударена камбана. — Определено в Кайриен. — Така нахълта, че сравнено с нейното, влизането на Лелейн изглеждаше почти изпълнено с почтителност. Силата на присъствието й изведнъж изпълни шатрата. Топли усмивки от Романда човек не можеше да очаква — колкото и чаровно да изглеждаше лицето й, тя просто не беше родена за такива неща.