Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Той не мигна, нито зададе някакви въпроси. Сигурно се досещаше, че тя няма да му отговори. А може би смяташе, че знае отговора им.
— Между моя лагер и вашия няма много движение, но твърде много мъже вече го знаят, за да се запази дълго в тайна. Но ще направя това, което ми казахте,
И толкова. Първата стъпка по трудния път, който или щеше да я доведе до Амирлинския трон в Тар Валон, или щеше завинаги да я заклещи в здравата прегръдка на Съвета, без да й остане никакъв избор, освен да гадае дали Романда или Лелейн ще й нарежда какво точно да направи. Този основен ход трябваше някак да е съпроводен от ек на тромпети или най-малкото от гръмотевица в небесата. В сказанията поне винаги ставаше така.
Егвийн остави светещата топка да угасне, но докато Брин се обръщаше към изхода, го хвана под мишницата. С това дебело палто беше като да докоснеш някой дебел клон.
— Нещо, което все се канех да ви попитам, лорд Брин. Едва ли се каните да вкарате хората си, изтощени от дългия поход, направо в обсада на Тар Валон. Колко време според вас ще е нужно, за да си отпочинат, преди да започнете?
За първи път той помълча и тя съжали, че бе избързала със загасването на светлината, поради което не можеше да види лицето му. Стори й се, че се намръщи.
— Дори да изключим наемните шпиони на Кулата — най-сетне отвърна той замислено, — вестта за войската ни лети бързо като сокол. Елайда ще знае с точност деня, в който ще пристигнем, и няма да ни даде и един час спокойствие. Нали знаете, че увеличава гвардията на Кулата? До петдесет хиляди души. Но, стига да мога, един месец, за да отдъхнат и се възстановят. Десет дни също биха стигнали, но един месец би било по-добре.
Тя кимна и го пусна. Този небрежно подхвърлен въпрос за гвардията на Кулата я нарани. Знаеше много добре, че Съветът и Аджите й съобщават само това, което искат да узнае, и нищо повече.
— Сигурно сте прав — промълви тя. — Няма да има време за отдих, стигнем ли Тар Валон. Пратете най-бързите си ездачи. Няма да има никакви затруднения, нали? Нали Пеливар и Арател ще ги изслушат? — Не скри леката си тревога. Много от плановете й щяха да рухнат, ако им се наложеше да се бият сега.
Тонът на Брин не се промени и на косъмче, доколкото можеше да прецени, но въпреки това прозвуча някак си утешително.
— Стига да е достатъчно светло, че да видят белите им пера, ще разпознаят в тях мирни пратеници и ще ги изслушат. По-добре да тръгвам, майко. Пътят е дълъг и ездата ще е трудна.
След като платнището ца входа се смъкна зад гърба му, Егвийн издиша тежко. Раменете й се бяха вкочанили и очакваше главата да я заболи всеки мит. Брин обикновено я караше да се чувства успокоена — тя поглъщаше жадно неговата увереност. Тази нощ й се беше наложило да го подведе й смяташе, че го е разбрал. Доста наблюдателен беше за мъж. Но залогът беше твърде голям, за да си позволи да му се довери повече, поне докато не направеше открито изявление. Може би клетва, като дадената от Миреле и останалите. Брин следваше Амирлин и армията следваше Брин. Ако допуснеше, че ще хвърли хората му в безполезно начинание, само няколко думи от негова страна щяха да я връчат на съвета като печено прасенце в тава. Тя отпи дълбоко и топлината на подправеното вино се плъзна благословено по тялото й.
— По-добре би било за нас, ако го вярват — промърмори тя. — Бих искала наистина да има нещо, на което да повярват. Нищо друго да не направя, Сюан, надявам се поне да успея да ни освободя от Трите клетви.
— Не! — джафна възмутено Сюан. — Дори един такъв опит само може да се окаже гибелен, а ако успееш… Светлината да ни е на помощ дано, ако успееш, ще унищожиш Бялата кула.
— Какво ми говориш? Старая се да следвам Клетвите, Сюан, след като толкова здраво сме обвързани с тях — засега, — но Клетвите няма да ни помогнат срещу Сеанчан. Ако ще трябва Сестрите да чакат да се застраши живота им, преди да отвърнат на удара с удар, ще бъде само въпрос на време, преди всички да загинем или да ни окаишат. — За миг сякаш усети физически онзи ай-дам около гърлото си, превръщащ я в жалко псе, вързано на каишка. Добре обучено и покорно псе. Сега изпита благодарност, че е тъмно, за да не види Сюан как се е разтреперала.
— Не ме гледай така, Сюан. — По-лесно й беше да е сърдита, отколкото изплашена. Лесно бе да прикрие страха си зад маската на гнева. Никога повече нямаше да позволи да я окайшат! — Ти самата се възползва докрай, откакто се оказа освободена от Клетвите. Ако не беше лъгала толкова нагло, всички ние сега щяхме да сме си в Салидар, без никаква войска, и да чакаме да стане някакво чудо. Е, ти поне. Мен изобщо нямаше да ме изберат за Амирлин, ако не беше ттвоята лъжа за Логаин и Червените. Елайда щеше да властва неоспоримо и след година никой нямаше да помни как е узурпирала Амирлинския трон. Виж, тя със сигурност щеше да унищожи Кулата. Знаеш колко грешни са възгледите й за Ранд. Не бих се изненадала, ако се бе опитала вече да го плени, стига вниманието и да не беше ангажирано с нас. Е, може би не чак да го плени, но нещо такова. До този момент Айез Седай най-вероятно щяха да се бият с Аша’ман, нищо, че ни чака Тармон Гай’дон.