Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Не очакваше нито възражения, нито спорове, и такива нямаше. Това, което бе казала на Сюан, не беше преувеличено. Твърде много Сестри очакваха да се случи чудо, така че да не им се наложи да продължат в поход чак до Тар Валон пред очите на целия свят. Дори сред тези, които бяха убедени, че Елайда трябва да бъде съборена за доброто на Кулата, въпреки всичко, което бяха извършили дотук, твърде много бяха готови да се хванат за всяка възможност да протакат, за всеки шанс да се появи някое чудо.
Една от последните, Романда, не дочака Шериам да изрече фразите за закриване на церемонията. Още щом Егвийн завърши думите си, Романда, която сега изглеждаше съвсем младолика с прибраната си под качулката сива коса, просто закрачи извън тълпата. С развени пелерини, Магла, Сароя и Вирилин заситниха след нея. Сякаш можеше човек да ситни в този сняг, в който при всяка стъпка кракът затъваше до глезена. Но доста се постараха; Сестри или не, те, изглежда, не смееха и да дишат без позволението на Романда. Щом видя, че Романда напуска, Лелейн подбра Файсел, Такима и Лирел от полукръга с един жест и си тръгна, без да се обръща, като лебед, повел три млади гъски. Макар да не бяха впримчени така здраво в хватката на Лелейн като трите на Романда, те почти не им отстъпваха. Колкото до останалите Заседателки, и те едва изчакаха финалното: „Тръгнете си сега в Светлината“ да се отрони от устата на Шериам. След като Съветът на Кулата вече се беше пръснал, Егвийн се обърна да си тръгне с нея. Замайването й се усили. Съвсем като при прилошаване.
— Три дни — измърмори Шериам и очите й се присвиха насмешливо. — Изненадана съм, майко. Простете ми, но до вчера вие се инатяхте всеки път, когато поисках да се задържим за повече от един ден.
— Пак ми го кажи, след като поговориш с коларите и налбантите — отвърна Егвийн. — Няма да стигнем далече, ако конете почнат да мрат и фургоните да се разпадат.
— Както кажете, майко — отвърна Пазителката, не чак с покорство, но напълно съгласна.
Сега се вървеше по-лесно, отколкото през нощта, макар от време на време да се хлъзгаха. Хванали се за ръце, двете крачеха бавно. Шериам й предлагаше повече подкрепа, отколкото Егвийн имаше нужда, но го правеше дискретно. Не биваше Амирлинския трон да се изтърси по задник пред очите на петдесет Сестри и сто слуги, но не беше редно и да видят, че я крепят като инвалид.
Повечето Заседателки, който се бяха заклели на Егвийн, включително и Шериам, го бяха направили всъщност от чист страх и инстинкт за самосъхранение. Ако Съветът научеше, че са изпратили Сестри да повлияят на Айез Седай в Тар Валон, и още по-лошо — че са го премълчали пред Съвета поради боязън да няма сред Заседателките Мраколюбки, те със сигурност щяха да прекарат остатъка от живота си в наказание и като изгнанички. Така че жените, които бяха вярвали, че ще могат по някакъв начин да подмятат Егвийн като парцалена кукла, след като наложат влиянието си в Съвета, вместо това се оказаха подвластни на клетвата си да й се покоряват. Това беше изключителна рядкост, каквато не можеше да се намери дори в най-тайните исторически хроники. От Сестрите се очакваше да се покоряват на Амирлин, но да се кълнат във вярност беше съвсем друго нещо. Повечето все още бяха притеснени от това, но се подчиняваха. Малко от тях бяха толкова тежък случай като Карлиня, но Егвийн направо бе чула как зъбите на Беонин изтракаха първия път, когато видя Егвийн сред Заседателките, след като се заклеха. Морврин изглеждаше слисана всеки път, щом очите й попаднеха на Егвийн, сякаш все още не можеше да го повярва напълно, а Нисао непрекъснато се мръщеше. Аная цъкаше с език, а Миреле често потръпваше, за което си имаше и други причини освен клетвата. Но Шериам просто бе приела ролята си на Пазителката на Хрониките на Егвийн наистина, а не само на думи.
— Направи каквото можеш — промълви Егвийн успокоително. Странно, като си помислеше какъв благоговеен трепет бе изпитвала до неотдавна към Шериам и колко се беше страхувала, че може да не е удовлетворила строгите й изисквания. Колкото и странно да изглеждаше, сега, след като не беше повече Наставничка на новачките и не се опитваше да подбутва Егвийн натам, накъдето тя иска, Шериам като че ли се чувстваше по-щастлива. — Напълно разчитам на теб, Шериам. — Лицето на възрастната жена направо засия от похвалата.