Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Не ме покровителствай! — Той удари таблата с инструменти и те се разхвърчаха. Джеруша примигна уплашено.

— Зная къде се намирам и мястото ми вече не е тук! Не съм достоен да бъда полицейски инспектор. Не съм достоен да принадлежа към човешката раса. Единственото, което желая, е да изпълня обещанието, което все още съм в състояние да изпълня към едно лице, което не дава пукната пара за онова, в което съм се превърнал. А сега ти се опитваш да ми кажеш, че тя е чудовище и че аз не трябва да й помогна да постигне онова, което е вече в ръцете й!

— Аз ти казвам, че дългът ти като полицейски офицер е да защитаваш Хийгемъни! Това стои на първо място. Ти не можеш да променяш закона така, че да съответства на личните ти вкусове. Това не става така.

— Тогава подавам оставка.

— Не приемам оставката ти. Ти нямаш право да подаваш оставка. Ти си много ценен за мен. До последното излитане ми е необходим всеки мъж, който имам. — Докато говореше, тя знаеше, че залогът съдържаше много повече: кариера, самоуважение, може би дори неговия живот. — Послушай ме! Моля те, Б.З.! Знаеш, че не бих ти казала всичко това, ако не бях убедена, че е вярно. Еъриенрод е заплаха! Тя представлява опасност за Хийгемъни, а това прави опасна и Муун, независимо каква е. И Старбък е покварен убиец, който е убил онова, което някога е било Спаркс Даунтрейдър, така както е убил хиляди нимфи. Помисли, Гъндалийну, помисли за това! Ти все още си добър офицер и не можеш да отречеш, че занемаряваш дълга си. Ти не правиш на Муун услуга, като я връщаш при тях. — В очите на Гъндалийну започнаха да се появяват признаци на разум и тъмна решимост. Остани с мен, Б.З.!

Муун се появи отново на прага. Лицето й изразяваше чувство на безизходица и разочарование. Зад нея Сирас напускаше външната стая. По дяволите, не сега, когато почти успях! Джеруша се обърна към Гъндалийну и видя с облекчение, че изразът на лицето му не се беше променил.

— Б.З. — прошепна тя, — не си длъжен да вършиш това. Ще заповядам на друг да я арестува. Остани тук, докато те излекуват. На теб ти е нужна почивка и…

— Аз ще го направя. — Той говореше така, като че ли Муун не съществуваше. Отблъсна се от масата и застана несигурно, за да изпълни дълга си. — Вече съм излекуван, командир. Чувствам се отлично — каза той разсеяно. — Аз трябва да направя това. Трябва да го направя сега, преди да съм променил решението си. — Луничките на лицето му бяха като звезди, анемично бели на черната му кожа.

Муун го погледна, спря там, където беше, по средата на стаята.

— Б.З.?

Гъндалийну каза тихо: „Муун, ти си арестувана“.