Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Гъндалийну се намръщи.

— Тогава е възможно…

— Какво е възможно?

— Муун мисли, че той е станал Старбък.

— Старбък! Джеруша се удари по челото. — Да… да, добре се връзва. Благодаря ви, богове! И на теб благодаря. — Тя тъжно му обърна гръб. — Мъчех се да разбера кой е Старбък, така че да мога да го арестувам за убийство, за незаконно избиване на нимфи.

— Убийство? — Гъндалийну трепна.

Тя кимна.

— Убил е един дилип или е позволил на неговите Хрътки да сторят това. Аз мислех, че е убил също и Муун… но и това е достатъчно. Този път ще настъпя Еъриенрод по мазола! — Значи ти си по-покварен, отколкото предполагах, Даунтрейдър. Тя си спомни за изплашеното дете със счупена флейта, което се бе превърнало в убиец в черни дрехи. Никога и в най-страшните си кошмари не съм си представяла, че си паднал толкова ниско.

— Аз… обещах на Муун, че ще го намерим и ще му помогнем, ако можем. Промяната ще го помете, ако не успеем.

— Не бъди толкова сигурен в това. Значи Муун държи на него и след онова, което е видяла да върши на брега? — Джеруша беше поразена от смущаващото разбиране, че Спаркс беше принадлежал и на Еъриенрод, и на Муун… и все още им принадлежеше. Клонът на Еъриенрод!

— Как разбрахте за това? — попита Гъндалийну.

— Няма значение — Джеруша се пресегна, попипа един коничен метален прибор, прикрепен към сензорни подложки.

— Тя казва, че още го обича. Човек просто не спира след години… Тя само иска да знае дали и той има същите чувства към нея. — В съзнанието му се появи проблясък на изгубена надежда.

Дали наистина само това иска?

— Аз не мога да допусна тя да се изгуби в града, Б.З. — Джеруша поклати глава, а ръцете й опипваха значката на яката. — Съжалявам, но не мога да рискувам.

— Не разбирам. Тя няма никого да зарази. Ще бъда с нея, докато го намери.

— А после какво?

Той вдигна ръце, после отново ги свали.

— Не зная… Командир, Промяната почти дойде и когато тя настъпи, няма значение дали тя е била на друг свят или не. На Летните хора не им харесва самата идея. Тя е била на Кареумов само няколко седмици. Какво лошо може да стори тя?

— Ти ме питаш какво лошо може да стори една сибила тук, след като тя знае причината за своето съществуване? — попита Джеруша почти гневно. — Ако успеем да хванем Старбък, тя може да сподели килията му. Но иначе, повярвай ми, за всички засегнати е по-добре никога да не го види и той никога да не види нея.

— Не мога да повярвам, че вие казвате това. — Думите бяха наситени с мрачно обвинение.

— И аз не мога да повярвам да казваш, че не е заплаха, Гъндалийну! Какво, по дяволите, ти е влязло в главата? — Не ме насилвай, Б.З. Бъди добър полицай и го приеми. Не ме карай да те наранявам сега.

— Аз отговарям за нея. Струва ме се, че това трябва да има някакво значение. — Той се разкашля и притисна ръка към гърдите си.