Пустош

Обърна се и хвърли парчето бетон. Прицелил се беше точно, както в случая, когато бе запратил камък към старинния светофар на кръстовището в Ривър Кросинг. „Снарядът“ улучи в центъра една от металните пластини, разнесе се звук като от опъната струна — ръждясалият проводник се скъса. Мраморният фонтан се наклони, но в продължение на няколко секунди не падна, тъй като вторият кабел още го поддържаше. Роланд си помисли, че човек с по-бързи реакции спокойно би могъл да се спаси. Сетне въжето се скъса и фонтанът полетя надолу като огромна розова канара.

Стрелецът бързо приклекна зад купчина ръждясали метални греди. Ко скочи на скута му, когато фонтанът с оглушителен грохот се стовари върху уличното платно. Във въздуха полетяха мраморни отломки, някой бяха с размерите на лека кола. По-малки парченца обсипаха лицето на Роланд и гърба на животинчето. Стрелецът машинално почисти козината му, сетне огледа образувалата се барикада и си помисли: „Не ще можем да използваме този път на връщане.“ Проходът, който поначало беше много тесен, сега беше напълно блокиран.

Роланд се питаше дали Джейк е чул грохота и какво си е помислил. Реакцията на Гашър не го интересуваше — навярно похитителят щеше да реши, че преследвачът е бил смазан от фонтана — всъщност Стрелецът искаше именно това. Но дали и Джейк щеше да стигне до същия извод? Момчето беше умно и едва ли щеше да повярва, че един стрелец може да попадне в толкова примитивен капан, но може би съзнанието му беше замъглено от заплахите на пирата. Във всеки случай вече беше късно за размисли и догадки. Стрелецът знаеше, че ако отново трябва да мине по този път, щеше да постъпи по същия начин. Гашър, който беше на прага на смъртта, беше доказал, че е смел и лукав като хищник. Ако бдителността му беше притъпена, то Роланд беше постъпил правилно. Изправи се на крака и промълви:

— Ко, търси Джейк.

— Ейк! — Животинчето протегна дългата си шия, завъртя се в кръг и започна да души земята. Когато долови миризмата на момчето, се втурна напред, а Стрелецът го последва. След десет минути Ко спря пред железния капак, закриващ шахтата, задуши около него, после погледна към Роланд и излая.

Стрелецът се отпусна на коляно и внимателно огледа следите от стъпки, както и дълбоките драскотини върху каменната настилка на улицата. Те означаваха, че капакът често е отместван. Присви очи, когато забеляза кървавата слюнка в пролуката между камъните, и промърмори:

— Мръсникът продължава да го бие.

Отмести капака, погледна надолу в мрака, сетне развърза каишките от необработена кожа, с които „закопчаваше“ ризата си. Вдигна животинчето и го пъхна в пазвата си. Ко се озъби и Роланд почувства как за миг острите нокти на зверчето се забиха в корема и гърдите му. Сетне Ко ги прибра и надникна от пазвата, задъхвайки се като парен локомотив. Стрелецът чувстваше биенето на сърцето му, притиснато до неговото. Порови в чантата си и откри още по-дълъг ремък.