Пустош

— Не разбирам какво означават думите ви — заяви непознатата със странно достойнство, което пообърка младежа.

— Означават, че може да ни заведете при Блейн, като рискувате да си навлечете гнева му, или да упорствате и да се сблъскате с гнева на Еди. Между другото, не обещавам, че веднага ще убия този приятел. Мога да стрелям така, че да го разкъсам парченце по парченце и май съм в настроение да направя точно това. Не ми харесва вашият град — музиката е отвратителна, населението страда от умствена недостатъчност, а първият човек, когото срещнахме, захвърли граната по нас и отвлече приятеля ни. Е, какво решавате?

— Защо настояваш да отидеш при Блейн? — обади се човек от тълпата. — От дълги години той не е помръднал от мястото си… дори престана да говори с различните си гласове и да се смее.

„Да говори с различни гласове ли?“ — помисли си Еди и погледна към Сузана. Тя безмълвно вдигна рамене.

— Ардис беше последният, който се осмели да отиде при Блейн — обяви жената, чието лице беше изпръскано с кръв.

Джийвс тържествено кимна.

— Ардис винаги е бил глупак, особено когато обърнеше няколко чашки повече. Блейн го попита нещо — не разбрах точно какво, май ставаше дума за някаква майка на гарваните — а когато Ардис не можа да му отговори, Блейн го уби със син огън.

— С електричество ли? — поинтересува се Еди.

Джийвс и окървавената жена едновременно кимнаха.

— Аха — промърмори непознатата, — точно така му викаха едно време.

— Не искаме да влизате с нас в леговището му — ненадейно заяви Сузана. — Заведете ни до място, откъдето да го видим. После ще продължим сами.

Жената недоверчиво я изгледа, после се заслуша в думите на Джийвс, който й шепнеше нещо. Останалите стояха в неравен строй и изглеждаха зашеметени като хора, които са оцелели след тежка бомбардировка.

Най-сетне жената вдигна поглед и промълви:

— Ще ви заведем при него… тъкмо ще се отървем от вас.

— Чувствата ни са взаимни! — възкликна младежът. — Двамата с Джийвс идвате с нас, а останалите са свободни. — Той млъкна и строго ги изгледа. — Но запомнете: ако някой се осмели да хвърли към нас копие или тухла, да стреля с лък, вашите приятели ще умрат. — Почувства колко абсурдна е заплахата му и съжали, че я е изрекъл. Тези типове, които всеки ден убиваха поне двамина от съгражданите си, изобщо не се вълнуваха от съдбата на двамата „заложници“. „Какво пък — помисли си той, докато наблюдаваше как тичешком се отдалечаваха, — казана дума, хвърлен камък. Сега не е моментът да се притесняваш за това.“

— Да тръгваме — обади се жената. — Искам час по-скоро да се отърва от вас.

— Чувствата ни са взаимни — повтори Еди.

Преди да тръгне непознатата стори нещо, което накара младежа да съжали за суровото си отношение към нея: тя коленичи, отметна косата от челото на мъртвеца и го целуна по страната, после промълви: