Пустош

— Убихте Франк и Ластър — продължи тя, сякаш не го беше чула, — но кои всъщност сте вие? Или сте Беловласи, което е лошо, или пък скапани чуждоземци, което е още по-страшно. Колко ли от Младите са останали в Северния град? Може би Топси морякът е оцелял, обаче не е тук, нали така? Седна си в лодката и отплава надолу по реката, да го убие Господ дано! Сузана беше престанала да слуша бръщолевенето на непознатата. Ужасеното й съзнание се беше вкопчило във фразата, която жената беше изрекла преди малко: „Спанкър изтегли смъртоносния жребий…“ Спомни си разказа на Шърли Джексън, озаглавен „Лотарията“, който беше чела едно време в колежа, и разбра, че тези хора, изродени потомци на истинските Млади, живееха в кошмар, напомнящ кошмара на Джексън. Нищо чудно, че бяха неспособни на силни чувства, след като знаеха, че им предстои да участват в тегленето на ужасяващия жребий, което се провеждаше не веднъж годишно както в разказа, а два-три пъти дневно.

— Но защо? — обърна се тя към жената с окървавеното лице и откри, че гласът й е прегракнал от ужас. — Защо го правите?

Непознатата я изгледа така, сякаш пред нея стоеше най-голямата глупачка в света.

— Защо ли? Защото не искаме призраците, които живеят в машините, да се вселят в телата на Беловласите и Младите, които са живели тук, и да ги изпратят през дупките в улиците, за да ни изядат. Та това е известно на всички…

— Призраци не съществуват-прекъсна я Сузана, но осъзна колко неубедителен е тонът и. Всъщност в този свят призраците бяха навсякъде. Въпреки това продължи: — Онова, което наричате „барабаните на боговете“, е само лента със запис. Това е всичко. — Ненадейно я осени гениална мисъл и тя добави: — Хрумвало ли ви е, че Беловласите го правят нарочно? Живеят в другата част на града и в подземията, нали? Винаги са мечтали да ви прогонят, да се отърват от вас. Може би са открили как да ви накарат да свършите тяхната работа.

Изпръсканата с кръв жена стоеше до възрастен човек, който носеше (съдейки по вида му) най-старото бомбе на света и дрипави къси панталони. Той пристъпи напред и заговори на Сузана прекалено учтиво, което подчертаваше презрението му към нея:

— Грешите, госпожо Стрелец. Под Луд има много машини и всички те са обитавани от призраци — демони, които причиняват само зло на смъртните. Само те могат да възкресят мъртъвците, каквито в нашия град има в изобилие.

— Слушай, Джийвс — намеси се Еди. — Виждал ли си някога поне един от тези духове? Виждал ли ги е някой твой съгражданин?

„Джийвс“ презрително сви устни и не благоволи да отговори, но изражението му беше достатъчно красноречиво. Какво можеш да очакваш от чуждоземци, които бързат да стрелят, вместо да вникнат в същността на нещата?

Младежът реши да прекрати безсмисления спор. И без това отдавна беше разбрал, че не го бива за мисионер. Размаха пистолета към окървавената жена и заяви:

— Заедно с приятеля, който стои до теб — онзи, дето прилича на английски иконом в оставка — ще ни отведете до гарата. После ще се разделим по живо, по здраво и честно да ви кажа — изобщо няма да съжалявам, че се разделяме.