Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Престани, Еди.
— Ти си най-хубавото, което някога ми се е случило — продължи младежът. Лешниковите му очи не се откъсваха от лицето й. — Не ме бива да говоря нежности, май станах доста суров по време на съвместния ми живот с Хенри, но съм напълно искрен. Мисля, че те обикнах, защото беше олицетворение на всичко онова, от което ме лиши Роланд — най-вече Ню Йорк — ала сега чувствата му са още по-силни, тъй като вече не искам да се върна в нашия свят. А ти?
Младата жена погледна към Гарата. Страхуваше се от онова, което може би ги очакваше там… и все пак… Отвърна на погледа му и промълви:
— Не изпитвам желание да се върна. Искам да прекарам остатъка от живота си движейки се напред, стига ти винаги да бъдеш до мен. Обаче е странно, че си ме обикнал заради онова, което Роланд ти е отнел.
— Защо е толкова странно?
— Защото се влюбих в теб, когато ме освободи от Дета Уокър. — Тя замълча, замисли се, сетне поклати глава. — Всъщност всичко е много по-сложно. Влюбих се в теб, защото ме освободи от двете мръсници. Едната беше невъзпитана, обичаше да дразни мъжете и да краде. Другата бе самодоволна и надута пуританка. Харесвам Сузана Дийн много повече от онези двете и вечно ще ти бъда благодарна, задето ги прогони.
Този път тя протегна ръка, притисна я до страната му, покрита с набола брада, притегли го съм себе си и нежно го целуна. Когато Еди докосна гърдата й, тя дълбоко въздъхна и покри дланта му със своята, после промълви:
— По-добре да тръгваме, или ще легнем сред улицата, където има опасност да се намокрим.
Еди за последен път огледа мълчаливите кули, прозорците без стъкла, стените, обрасли с пълзящи растения. След няколко секунди кимна.
— Права си. Мисля, че този град е обречен да загине.
Тласна напред инвалидната количка и двамата изтръпнаха, когато колелата преминаха през червената линия — страхуваха се, че ще задействат капан, поставен преди хилядолетия, и ще умрат. Еди избута количката на площада, а когато наближиха Гарата, заваля студен дъжд, понесен, от вятъра.
Дори не подозираха, че се е разразила първата от великите есенни бури в Средния свят.
25
Щом се озоваха във вонящия мрак на подземните канали, Гашър престана да се движи с убийственото темпо, което беше наложил, докато се движеха на повърхността. Това едва ли се дължеше на тъмнината. Похитителят действително познаваше маршрута като пръстите на ръката си и сякаш се беше успокоил, че Роланд е загинал в смъртоносния капан.
Ала Джейк започваше да се съмнява. Ако Роланд беше видял капана с проводниците, който беше много по-трудно забележим от следващия, не би могъл да пропусне мраморния фонтан. Момчето предполагаше, че Стрелецът нарочно е съборил каменната грамада, за да заблуди Гашър и да го накара да забави ход. Съмняваше се, че Роланд ще успее да ги последва през подземния лабиринт (тъмнината щеше да му попречи, макар да притежаваше изключителна интуиция), но на сърцето му олекна като знаеше, че приятелят му не е загинал, докато се е опитвал да удържи на думата си.
Завиха надясно, наляво, отново наляво. Сетивата на Джейк се изостриха, за да компенсират загубата на зрителни възприятия, и той смътно забеляза други тунели. Грохотът на задъхващи се двигатели ту се усилваше, ту отслабваше, когато коридорът, образуван от каменните основи на зданията, се стесняваше. Духаше непрестанен вятър, който понякога беше топъл, после ставаше леден. Стъпките им отекваха, докато прекосяваха перпендикулярни тунели, от които се разнасяха зловонни изпарения. Веднъж Джейк едва не си разби главата в някакъв метален предмет, който стърчеше от тавана. Опипа го и разбра, че вероятно беше воден кран. След това страховито преживяване продължи напред, като протягаше ръце, за да избегне нови стълкновения с невидими предмети.
Гашър го направляваше с удари ту по едното, ту по другото рамо, все едно, че беше впрегатно животно. Движеха се бързо, но без да тичат. Пиратът се беше поокопитил дотолкова, че затананика, сетне запя с неочаквано мелодичен теноров глас:
Изпя още пет-шест куплета с подобно дълбокомислено съдържание, после нареди на момчето:
— А сега е твой ред, малкия.
— Не знам никакви песни — задъхано отвърна Джейк.
Всъщност дишането му почти не беше затруднено, но искаше да заблуди похитителя си. Нямаше никакъв план, но положението му беше толкова безнадеждно, че трябваше да опита всичко, за да се спаси.