Пустош

— Сбогом — промълви тя. — Вървете по пътя си и не се бойте нито от мен, нито от моя мъж.

Мод кимна.

— Вярвам, че няма да ни причините зло. Прощавам ти, задето застреля Уинстън. Чуй какво ще ти кажа и слушай внимателно: не се доближавайте до Гарата. Не зная за що искате да се срещнете с Блейн, но каквито и да са причините, те не са достатъчно сериозни, за да се обречете на сигурна смърт.

— Нямаме избор — намеси се Еди, а над тях отново се разнесе гръм, сякаш потвърждаваше думите му. — А сега ми позволете да ви обясня нещо. Нямам представа точно какво се намира под Луд, но съм сигурен, че барабаните, от които толкова се страхувате, са част от песен, а записът е бил направен в света, от който идваме двамата с жена ми. — Погледна към смаяните им лица и раздразнено вдигна ръка. — Боже мой, нима не разбирате, че взаимно се избивате заради някаква песен, която дори не е била записана на малка плоча.

Сузана го докосна по рамото и прошепна името му. За миг гой не й обърна внимание, като местеше погледа си ту към Мод, ту към човека с бомбето.

— Искате ли да видите чудовища? Тогава хубавичко разгледайте себе си; а когато се върнете в онази лудница, която наричате свой дом, разгледайте приятелите и роднините си.

— Не разбираш… — прошепна Мод. Потъмнелите й очи бяха печални. — Но скоро и това ще се случи, да, със сигурност ще се случи.

— Вървете си — кротко каза Сузана. — Няма смисъл да разговаряме, вие не чувате думите ми. Вървете по пътя си и си спомнете лицата на бащите си, защото мисля, че отдавна сте ги забравили.

Мод и Джийвс се обърнаха и тръгнаха обратно към града, без да промълвят нито дума. Въпреки уверенията на Сузана, че няма да ги застреля в гръб, от време на време се обръщаха. Продължаваха да се държат за ръце като Хензел и Гретел, които се бяха загубили в голямата тъмна гора.

— Искам да се махна от тук — промърмори Еди. Спусна предпазителя на рюгера, пъхна оръжието в колана си, сетне потърка зачервените си клепачи. — Искам да се махна оттук, само за това мисля.

— Споделям чувствата ти, красавецо. — Очевидно Сузана се страхуваше, но младежът забеляза предизвикателно вдигнатата й брадичка. — На лицето й беше изписано изражение, което той вече добре познаваше и заради което я обичаше. Постави ръце на раменете й, наведе се и я целуна, без да обръща внимание на обкръжаващия ги странен свят или на приближаващата се буря. Когато се отдръпна, забеляза, че в очите на Сузана играят закачливи пламъчета.

— Майчице! С какво съм заслужила толкова страстна целувка?

— Обичам те. Мисля, че повече обяснения са излишни.

Погледът й се смекчи. За миг се изкуши да сподели с него тайната, която пазеше… или не пазеше, но реши, че това не е най-подходящият момент. Нямаше време да му каже, че може би е бременна, както нямаше време да прочете думите, издълбани в каменните тотеми. Ето защо само промърмори: