Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Налага се да ти сложа каишка. Не ми се иска да го правя и знам, че няма да ти хареса, но долу е много тъмно.
Завърза двата ремъка, направи примка на единия край и я надяна на шията на животинчето. Очакваше, че Ко отново ще се озъби и дори ще се опита да го ухапе, ала се беше излъгал. Зверчето само го изгледа и нетърпеливо излая:
— Ейк!
Стрелецът захапа свободния край на импровизираната каишка и седна на ръба на канализационната шахта… ако това изобщо беше шахта. Протегна крак и стъпи върху първата от скобите в стената, които заместваха стъпалата. Заслиза бавно и предпазливо… сега повече от всякога чувстваше липсата на отрязаните си пръсти, а металните скоби бяха хлъзгави от смазката и бяха покрити с нещо влажно, което навярно беше мъх. Ко се беше сгушил в пазвата му и се задъхваше. Златистите окръжности около очите му проблясваха в мрака като медальони.
Най-сетне кракът на Стрелеца с плясък потъна в застоялата вода на дъното на шахтата. За миг той вдигна глава към бледата светлина над него, напомняща дребна монета. „Оттук започва най-трудното“ — помисли си той. В тунела беше топло и влажно, разнасяше се неприятна миризма като в гробница. Някъде наблизо монотонно капеше вода. Роланд долови глухото ръмжене на двигатели. Извади зверчето от пазвата си и го опусна в плитката вада, която бавно течеше по дъното на тунела.
— Сега всичко зависи само от теб — прошепна му. — Търси Джейк, момко. Търси Джейк.
— Ко! — излая животинчето и зашляпа през водата, а главата му на дългата шия, която въртеше ту на едната, ту на другата страна, напомняше на махало. Роланд го последва, като уви края на кожената каишка около китката на осакатената си ръка.
24
Гарата, която се оказа достатъчно голяма, че да я възприемат като собствено име, беше разположена в центъра на площад пет пъти по-голям от онзи, на който се издигаше повредената статуя. Когато я разгледа по-внимателно, Сузана осъзна колко стари, сивкави и неподдържани са останалите сгради в Луд. Гарата сякаш блестеше от чистота: нямаше ги пълзящите растения, обвиващи другите здания, ослепително белите стени и колони не бяха надраскани с графити. Нямаше и следа от жълтеникавия прах, който вятърът донасяше от равнините и който покриваше всичко в града. Когато се приближиха, Сузана разбра причината — от двете страни на сградата се спускаха мощни водни струи, които бликаха от тръби, скрити в стрехите, обковани с медни плоскости. На интервали от няколко минути по стъпалата бликаше вода и ги превръщаше в малки водопади.
— Майчице! — възкликна Еди. — В сравнение с това чудо нюйоркската Гранд Сентръл прилича на автобусна спирка в някое забутано градче на гъза на географията.
— Истински поет си, скъпи — сухо отбеляза Сузана.
Стъпалата, които обкръжаваха цялото здание, водеха към огромно фоайе. Завесата от пълзящи растения липсваше, но те не успяха да надникнат вътре, тъй като надвисналият покрив хвърляше голяма сянка. Сградата беше обкръжена от тотемите на Лъча, но на четирите ъгъла се издигаха статуи на същества, които Сузана беше виждала единствено в кошмарите си и се надяваше да не срещне никога: ужасяващи каменни дракони с люспести туловища, закривени нокти като на грабливи птици и жадни, всевиждащи очи.
Еди докосна рамото й и й направи знак да погледне нагоре. Сузана се подчини… и почувства, че се задушава. На върха на покрива, издигайки се над драконоподобните чудовища и тотемите на Лъча, сякаш властваше над тях, се извисяваше златна статуя на воин, висока най-малко осемнадесет метра. Износената каубойска шапка на мъжа беше килната на тила и откриваше челото му, набраздено с бръчки — спомен от изминалите години и преживените трудности; на гърдите му висеше триъгълна кърпа, сякаш човекът я беше свалил, след като дълго време беше предпазвала лицето му от праха. В едната си ръка той стискаше револвер, в другата — нещо подобно на маслинено клонче.
На покрива на Гарата се издигаше излят от злато Роланд.
„Грешиш — каза си Сузана и се опита да си поеме въздух. — Не е Роланд… въпреки че в известен смисъл е именно той. Този човек е бил стрелец и навярно е загинал преди повече от хиляда години, а приликата между него и Роланд е същността на ка-тет, която трябва да научиш.“
От юг се разнесоха гръмотевици, напомнящи на топовни гърмежи. Мълнии прорязваха облаците, които бясно се носеха по небето. Младата жена съжаляваше, че няма достатъчно време да разгледа златната статуя на покрива и каменните животни, които заобикаляха сградата — стори й се, че върху всяко бяха издялани някакви думи, които можеха да й дадат полезни сведения; ала сега нямаха време за губене.