Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Слушай, глупачето ми, слушай внимателно, защото те предупреждавам за последен път. Веднага отвори капака, иначе ще ти изтръгна езика. И хич не ми пука, ако ме ухапеш, щото кръвта ми е отровена и само след седмица на хубавото ти личице ще разцъфнат цветенца… стига да си жив дотогава. Ясно ли е, миличък?
Джейк усърдно закима. Струваше му се, че гъста сивкава мъгла обгръща лицето на Гашър, гласът му сякаш се чуваше отдалеч.
— Браво, така те харесвам. — Пиратът го пусна и го блъсна назад, а Джейк се строполи върху капака, като жадно си поемаше въздух и се опитваше да потисне гаденето си. Струваше му се, че по гърлото му тече разтопен метал. Изплю кървава слюнка и едва не повърна, като я видя.
— Вдигни капака, сладурчето ми, и без повече приказки.
Джейк пропълзя до халката, сграбчи я и този път я дръпна с всички сили. В продължение на няколко ужасяващи секунди се изплаши, че не ще се справи. Представи си как Гашър протяга ръка и сграбчва езика му и това му даде нови сили. Усети пареща болка в кръста, по кръглият капак бавно се отмести и изскърца върху облите камъни, зейна сърповиден процеп.
— Браво, пиленце, така те искам! — окуражаващо възкликна Гашър. — Та ти си бил истински здравеняк. Хайде, продължа вай, не се отказвай.
Когато процепът се уголеми до размерите на полумесец, а Джейк си мислеше, че не ще издържи нечовешката болка в кръста, пиратът го ритна в задника и го просна на земята.
— Достатъчно — промърмори, сетне надникна в процепа. — Хайде, душичке, слез по стълбичката. — Дръж се и внимавай да не паднеш, щото металните скоби са покрити с мъх и нищо чудно да полетиш към дъното. Ако не ме лъже паметта, те са не повече от двайсетина. Щом стигнеш до най-последната, спри и ме изчакай. Може би ще се изкушиш да избягаш от стария си приятел, ама мислиш ли, че е разумно?
— Не — поклати глава момчето.
— Умник си ми ти, синко. — Устните на Гашър отново се разтегнаха в ужасяваща усмивка, разкриваща малкото останали му зъби. — Долу е тъмно като в рог, а хиляда тунела водят в различни посоки. Старият Гашър ги познава като петте пръста на ръката си, обаче ти ще се изгубиш за нула време. О, щях да забравя — там има плъхове, много големи и много гладни. Затуй те съветвам да ме почакаш.
— Добре.
Пиратът внимателно го изгледа.
— Говориш някак шантаво, ама си залагам главата, че не си от Младите. Откъде си, пиленце?
Момчето мълчеше.
— Май зверчето ти е откъснало езика, а? О, не се притеснявай — Тик Так ще те накара да проговориш. Бива си го този Тики — отвътре му идва майсторлъкът. А щом им развърже езиците, те започват да говорят толкова бързо и да крещят толкова силно, че му се налага да ги удря по главите, за да ги поуспокои. Хайде, слизай и без номера!
Отново се опита да ритне момчето, но този път Джейк успя да избегне удара. Надникна в процепа, видя железните скоби и бавно заслиза. Главата му още се намираше над тротоара, когато се дочу страхотен гръм, сякаш се беше взривила каменна грамада. Звукът се разнесе отдалеч, ала момчето веднага разбра какво се е случило и изкрещя от мъка.
Гашър мрачно се усмихна.
— Приятелчето ти все пак е решило да те спаси, а? Ама аз веднага разбрах к’во ще направи, щото видях колко хитри са очите му. Знаех си, че ще тръгне след сочното ти дупе, така и стана. Забелязал е жиците, но не е обърнал внимание на фонтана. И ето, че с него е свършено, затова побързай, сладурче. — Понечи да ритне главата на момчето, която стърчеше над тротоара. Джейк избегна удара, но кракът му се плъзна по металната скоба и той не падна само защото се вкопчи в глезена на пирата. Вдигна очи и умоляващо го изгледа, но умиращият Гашър беше безмилостен.
— Моля те — промълви хлапакът и изхлипа. Представяше си как Роланд лежи мъртъв под огромните каменни блокове. Спомни си и думите на Гашър, че ако фонтанът се взриви, от него щяло да остане само мокро петно.
— Моли се колкото искаш, сърчицето ми, обаче каква полза? Състраданието си остава от другата страна на моста. А сега слизай, че ще ти изкарам мозъка през ушите.
Джейк се подчини. Когато стигна до застоялата вода на дъното, вече не му се плачеше. Сведе глава и зачака Гашър да го отведе на среща със съдбата му.
23
Роланд едва не връхлетя върху кръстосаните проводници, което щеше да срути върху главата му планината от боклуци, но когато видя висящия фонтан, насмешливо си помисли, че това е пълен абсурд — подобен капан можеше да бъде заложен само от наивно дете. Корт беше учил бъдещите стрелци винаги да оглеждат окръжаващото ги пространство по сектори, особено ако се намират на вражеска територия.