Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
И когато графинята за първи път обхвана с поглед величествения замък — с внушителните кули, извишаващи се над безкрайната линия на стените, украсени със зъбери, с кулички и площадки, по които се вееха безброй знамена, — когато тя видя цялото това прекрасно и замайващо зрелище, сърцето й, непознало никога усещането от подобно великолепие, замря в гърдите й и тя за миг се запита какво бе дала на Лестър, за да заслужи правото да споделя с него властта над това богатство и разкош. Нейната гордост и благородството й обаче не се поддадоха на думите, които й подсказваше отчаянието.
„Дадох му всичко, което може да даде една жена — помисли си тя. — На господаря на цялото това великолепие аз дадох пред олтара и името, и честта си, и ръката, и сърцето си; дори и английската кралица не би могла да даде повече. Той е мой мъж, аз съм негова жена, а ония, които бог е съединил, човек не може да ги раздели. Аз ще се боря смело за своето право, още повече, че бях принудена да дойда тук неканена и беззащитна. Познавам добре моя благороден Дъдли. Той ще ми се поразсърди малко за своеволието, но Еми ще се разплаче и Дъдли ще й прости.“
Разсъжденията й бяха прекъснати от учудения вик на нейния водач Уейланд, който внезапно усети, че го сграбчват две дълги, черни и тънки ръце, принадлежащи на някой, който се бе смъкнал от един дъб върху задницата на коня му, предизвиквайки силен смях сред стражите.
— Това трябва да е или самият дявол, или пък Флибъртиджибит! — рече Уейланд, като напразно се мъчеше да се освободи и да смъкне от коня момчето, което се бе вкопчило в него. — Такива ли жълъди раждат кенилуъртските дъбове?
— Да, мистър Уейланд — отвърна неочакваният му спътник, — и много други, които старец като теб не би могъл да строши без моята помощ. Как щеше да те пусне офицерът при вратата, ако не му бях казал, че нашият главен фокусник ще пристигне след нас? А аз се прехвърлих на дървото от покрива на каруцата, за да те дочакам тук; нашите сигурно са се вбесили, като са забелязали, че ме няма.
— Ама ти наистина си дяволско изчадие — рече Уейланд.
— Предавам се, дяволче, и вече ще те слушам за всичко; само че, както си всесилен, бъди и милостив.
Докато Уейланд говореше, те стигнаха до една укрепена кула при южния край на дългия мост, за който вече споменахме. Предназначението на тази кула бе да защищава външната порта на Кенилуъртския замък.
При такива тъжни обстоятелства и в такава необикновена компания нещастната графиня Лестър за първи път се приближи до великолепния дом на своя едва ли не царствен съпруг.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШЕСТА
Талашко
А на лъва ролята много ли е?
Ако я имаш, дай ми я, моля ти се!
Аз малко бавно заучавам.
Калина
Ти ще импровизираш. Има само реване.