Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 227
Перейти на страницу:

Портата под тази зловеща емблема се пазеше от многобройни стражи, облечени в пищни ливреи, но те не направиха никакви спънки на графинята и на нейния водач; щом главният пазач им беше позволил да минат през Галерията, помощниците му нямаше защо да ги спират. Двамата мълчаливо влязоха в обширния външен двор и старинният замък се откри пред тях с цялото си великолепие и с всичките си внушителни кули. Вратите бяха широко разтворени в знак на сърдечно гостоприемство, а стаите бяха изпълнени със знатни гости и с всевъзможни приближени — членове на свити, прислуга и всички онези, чиято задача бе по един или друг начин да допринасят за развлеченията и веселието.

Смаян от това ярко празнично зрелище, Уейланд спря коня си и погледна към графинята, сякаш очакваше по-нататъшни нареждания, тъй като вече бяха стигнали благополучно до целта на пътуването си. Графинята обаче продължаваше да мълчи и след като почака малко, Уейланд се реши да я запита направо какво ще му нареди. Тя прекара ръка по челото си, сякаш се опитваше да събере мислите си, и отвърна с тих и сподавен глас като човек, който прошепва нещо в съня си:

— Да наредя? Аз наистина имам право да давам нареждания, но кой тук ще ми се подчини?

Изведнъж тя вдигна глава, сякаш взела някакво твърдо решение, и се обърна към един пищно облечен слуга, който прекосяваше двора с наперен и тържествен вид.

— Почакайте, сър — каза тя. — Аз искам да говоря с граф Лестър.

— С кого, моля? — попита той, изненадан от това искане. После, като видя скромното облекло на жената, която му заговори с такъв заповеднически тон, нахално добави: — Трябва да сте луда, щом искате да видите лорда в такъв ден като днешния!

— Не се дръж безочливо, приятелю — рече графинята, — работата ми с графа е неотложна.

— Потърсете си някой друг, който да изпълни такова поръчение, ако ще работата ви да е три пъти по-неотложна — каза слугата. — Да накарам лорда да остави кралицата и да дойде да се разправя с вас, така ли? Че после да ми благодарят с камшика! Чудя се как пазачът не ви е наложил с тоягата си, вместо да ви пуска! Впрочем сега главата му се е объркала съвсем от това, дето трябва да научи речта си наизуст.

Двама-трима души, привлечени от предизвикателния тон на слугата, ги наобиколиха и Уейланд, изплашен както за своята спътница, така и за себе си, се обърна към един от тях, който му се видя най-любезен, и като му пъхна в ръката една златна монета, го попита къде би могъл да намери временно убежище за дамата. Човекът, към когото се обърна Уейланд, очевидно притежаваше известна власт. Той сгълча останалите за неучтивостта им, заповяда на един от тях да се погрижи за конете на новодошлите и ги покани да го последват.

Графинята бе запазила достатъчно самообладание, за да разбере, че е наложително да се подчини и да приеме тази покана, и оставяйки грубите лакеи и коняри да пускат двусмислени просташки шеги зад гърба й, заедно с Уейланд мълчаливо последва слугата, който се зае да ги води.

Влязоха във вътрешния двор на замъка през един дълъг проход, простиращ се между главната кула Цезар и внушителната сграда, наречена замък на крал Хенри, и попаднаха в центъра на пръстен от грамадни здания, чиито фасади представляваха великолепни образци на всички видове архитектура от времето на завоевателите до царуването на Елизабет.

През този вътрешен двор, следвайки своя водач, те стигнаха до малка и добре укрепена кула в североизточния ъгъл на зданието. Кулата бе разположена между дългата редица кухни и края на парадната зала. Долният етаж на кулата бе зает от слугите на Лестър, защото бе в непосредствена близост с местата, където изпълняваха задълженията си. Горният етаж, до който водеше тясна, вита стълба, представляваше не много обширна осмоъгълна стая, която поради голямата нужда от помещения сега беше приспособена за гости, макар че — както разправят — някога служила за затвор на някакъв нещастник, умъртвен по-късно в нея. Според преданието затворникът се наричал Мървин и неговото име се бе пренесло и върху кулата. Предположението, че кулата е служила за затвор, не бе лишено от основание, тъй като таванът на всеки етаж беше сводест, а стените — с огромна дебелина, докато самата стая нямаше повече от петнайсет фута в диаметър. Прозорецът имаше приятна форма и макар че беше тесен, от него се откриваше прекрасна гледка към „Градината“, която бе украсена с арки, статуи, фонтани и разни други архитектурни паметници и служеше за естествена връзка и преход между замъка и парка.

1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)