Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 227
Перейти на страницу:

Отвъд езерото се простираще огромен ловен парк, пълен с лопатари, елени и кошути, както и всевъзможен друг дивеч. През големите дървета на парка се мяркаха красивите фасади и солидните кули на замъка. Длъжни сме да кажем обаче, че този великолепен замък, в който са пирували крале и са се сражавали герои, който е видял през дългото си съществуване кървави битки с обсади и рицарски турнири, в който красотата е награждавала доблестта — сега е изоставен и пуст. Езерото е обраснало с камъш и се е превърнало в блато, а развалините на замъка са само безмълвни свидетели на минала красота и навеждат посетителите на мисълта за преходността на човешкото богатство и за щастието на ония, които се задоволяват със скромната участ да водят честен и добродетелен живот.

Съвсем други чувства изпълниха гърдите на нещастната графиня Лестър, когато за първи път съзря тези сиви грамадни кули, които се издигаха над гъстата и сенчеста гора. Тя, законната съпруга на великия граф, любимеца на Елизабет, първия фаворит в Англия, отиваше да се яви пред своя съпруг и пред неговата господарка по-скоро покровителствана, отколкото водена от един беден фокусник. Тя, безспорната господарка на този величествен замък, чиято врата само при една нейна дума трябваше да се завърти на тежките си панти и да се разтвори широко пред нея, не можеше да скрие дори пред себе си мисълта за трудностите и опасностите, с които трябваше да се сблъска, за да влезе в собствения си дом.

Тези трудности и опасности наистина нарастваха с всяка изминала минута, докато накрая заплашиха да сложат край на по нататъшното й придвижване при голямата порта, от която започваше широка и красива алея, пресичаща парка в продължение на две мили и откриваща чудесна гледка към замъка и езерото. Алеята свършваше пред новопостроения мост и бе съответно подготвена за тържественото влизане на кралицата в замъка.

Портата, от която се излизаше направо на Уорикския път, се охраняваше от отряд кралски конни гвардейци в красиви позлатени ризници и шлемове, които караулеха с опрени на бедрото мушкети. Тези гвардейци — високи и яки момчета, — които придружаваха кралицата при всяко нейно пътуване, сега се командуваха от офицер, на чиято ръка имаше лента с изображение на мечка и тояга — доказателство, че е от свитата на граф Лестър. Те не пускаха никого с изключение на поканените за тържеството гости и хората, които трябваше да вземат участие в подготвените за случая представления.

Пред портата се бе струпала огромна тълпа и всеки измисляше най-различни предлози, за да го допуснат да влезе. Гвардейците обаче оставаха непреклонни пред молбите и разните примамливи предложения, като изтъкваха строгостта на получените нареждания — на всички бе известно колко се отвращаваше кралицата от грубо блъскащата се тълпа. Ония, които не се задоволяваха с подобни отговори, биваха изтласквани безцеремонно от едрите арабски коне, докато гвардейците размахваха над главите им тежките приклади на мушкетите си. Това предизвикваше непрекъснато движение сред тълпата и Уейланд се уплаши, че би могъл да бъде разделен от спътницата си. Той не знаеше какво да измисли, за да мине през вратата, и тъкмо напрягаше ума си да намери някакъв подходящ предлог, когато началникът на стражата го погледна и за негово учудване извика:

— Хей, гвардейци, направете път на тоя мъж със светлокафявия плащ! Хайде, минавай напред, сър Фокусник, и по-живо! Какво, по дяволите, те кара да се бавиш толкова? Минавай заедно с твоя вързоп женски дрехи!

Докато офицерът отправяше тази настойчива, но не особено учтива покана към Уейланд, който в първите един-два мига не можа да разбере, че тя се отнася до него, гвардейците бързо му разчистиха пътя и той — след като едва успя да предупреди спътницата си да закрие добре лицето си — мина през вратата, като водеше коня й за юздата. Видът му обаче беше толкова омърлушен и върху лицето му бяха изписани така явно страх и тревога, че тълпата, недоволна от предпочитанието, което му бяха оказали, го изпрати с освиркване и висок подигравателен смях.

Допуснати веднъж в парка, макар и без голяма почтителност и внимание, Уейланд и графинята, замислени и двамата какви ли още изпитания ги очакват, бързо се отправиха напред по широката алея, от двете страни на която бяха наредени въоръжени с мечове и алебарди стражи, облечени в пищни ливреи с герба на граф Лестър — мечка и тояга. Стражите стояха на три метра един от друг и образуваха една непрекъсната верига по протежение на целия път — от входа на парка до моста.

1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)