Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 227
Перейти на страницу:

Както повечето събития от този род, пристигането на нейно величество се отлагаше от час на час. По едно време дойде задъхан куриер и съобщи, че кралицата се е забавила, защото дала милостивото си съгласие да приеме почитанията на верноподаниците си, стекли се в Уорик, за да й ги поднесат, и няма да пристигне в замъка по-рано от вечерта.

Това съобщение даде възможност на онези, които пряко щяха да участвуват в посрещането на кралицата и чакаха на поста си, да изпълнят съответните роли, за да му придадат по-голяма тържественост, да си отдъхнат малко. Уейланд забеляза няколко конника да влизат в замъка и у него се породи надеждата, че и Тресилиан може да е сред тях. За да не пропусне възможността да се срещне с господаря си, той се настани в задния двор на замъка, близо до кулата Мортимър, и започна да наблюдава всички, които минаваха по моста. Заел тази удобна позиция, Уейланд можеше да бъде сигурен, че никой няма да влезе или излезе незабелязано.

Той се вглеждаше напрегнато в лицето и в дрехите на всеки конник, който се появяваше от срещуположната кула, прекосяваше с бавен ход или галоп арената за турнири и се приближаваше до входа на двора.

И докато Уейланд се взираше нетърпеливо да разпознае Тресилиан сред тях, за ръкава го дръпна оня, когото той най-малко би желал да види сега.

Това беше Дики Слъдж или Флибъртиджибит, който, като дяволчето, чието име и дрехи носеше, изникваше сякаш изпод краката на онези, които най-малко мислеха за него. Независимо от истинските си чувства Уейланд счете за нужно да изрази задоволство от неочакваната среща:

— А, ти ли си, мое мъниче, мой палечко, господарю на злите духове, мое мишле?

— Да — отвърна Дики, — аз съм мишлето, което прегриза мрежата тъкмо когато заплелият се в нея лъв започна твърде много да прилича на магаре.

— Ей, скокльо, днес си по-кисел и от оцет! Но я ми кажи, как се отърва от онзи тъпоумен великан, при когото те оставих? Страхувах се да не те съблече и да те глътне — така както хората обелват и изяждат печен кестен.

— Ако беше направил това — отвърна момчето, — в стомаха му щеше да попадне повече мозък, отколкото има в главата му. Този великан обаче се оказа едно добродушно чудовище и е далеч по-благороден от разни други хора, които съм спасявал от беда, мистър Уейланд Смит.

— Ей богу, Флибъртиджибит — извика Уейланд, — умът ти е остър като бръснач! Любопитно ми е с каква магия укроти тази стара мечка?

— Добре, добре хвърляй ми прах в очите, това ти прилича — рече Дики. — Ти си мислиш, че добрите думи могат да заменят доброто дело. Но както и да е. Колкото до този честен вратар, работата е съвсем проста: когато стигнахме при портата, той тъкмо се мъчеше да запамети своята реч, съчинена му от друг, която се бе оказала непосилно бреме за великанските му способности. А пък същата тази кратка, но съдържателна тържествена реч, както и няколко други, е изготвена от моя учен възпитател Еразъм Холидей и аз съм я слушал толкова пъти, че съм запомнил всеки ред. Щом чух как този глупак още на първия стих се запъва и задъхва като риба на сухо, веднага разбрах в какво се състои работата и му подсказах следващата дума. Именно тогава, както сам видя, той ме подхвърли във въздуха от радост. Обещах му, че ако ви пусне, ще се скрия под мечата му кожа и ще му подсказвам, когато стане нужда. Дойдох само да хапна нещо в замъка и сега бързам да се върна при него.

— Така трябва, така трябва, скъпи Дики — рече Уейланд. — Бързай, за бога! Горкият великан сигурно вече се е разтревожил от отсъствието на своя помагач-дребосъче! Бързай, Дики!

— Ето какъв си! — въздъхна момчето. — Изкопчи от мене каквото можа, а сега — „Бързай, Дики!“ Няма ли все пак да ми разкажеш историята на онази лейди, която ти е толкова сестра, колкото съм ти и аз?

1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)