Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 146 147 148 149 150 151 152 153 154 ... 227
Перейти на страницу:

Кралските реквизитори сновяха навсякъде и помитаха от фермите и селищата онези продукти, които обикновено биваха необходими за кралската обиколка и за които продавачите получаваха с голямо закъснение парите си от Съвета на зеленото сукно134.

Със същата цел обикаляха страната и слугите на граф Лестър; мнозина от неговите приятели и родственици — близки и далечни — използваха случая, за да спечелят благоразположението на фаворита, и му изпращаха в огромни количества провизии и деликатеси от най-различен вид, дивеч и огромни бъчви с хубаво вино — местно и чуждестранно. Пътищата бяха задръстени от стада волове, овце, телета и свини, както и от натоварени каруци, чиито оси скърцаха под тежестта на бъчви с вино и бира, големи кошове с бакалски стоки, заклани птици, сланина и чували с брашно. Често каруците се закачаха една за друга и цялото движение спираше. Недодяланите каруцари ругаеха и се караха яростно, докато буйните им страсти се разгоряваха така, че се захващаха да решават спора за преднина с камшици и тояги. Тези сбивания обикновено се прекратяваха от някой реквизитор, пристав или друг представител на властта, който удряше една о друга главите на двамата размирници.

Артисти и мимици, фокусници и клоуни от най-различен вид, събрани във весели трупи, се бяха отправили към „Двореца на царствените забавления“, както пътуващите певци наричаха Кенилуърт в песните, които бяха съчинени вече по повод предстоящите тържества. Сред тази пъстра тълпа просяците излагаха на показ своята действителна или, престорена нищета, като подчертаваха с това острия, макар и обичаен контраст между тщеславието и суетата и нещастията в човешкото съществуване. Всички се движеха в този безкраен човешки поток, сплотени единствено от любопитството: занаятчията с кожена престилка тук изблъскваше с лакти кокетната и изтънчена дама, която в града господаруваше над него; недодялани селяндури настъпваха по мазолите с подкованите си с кабъри обуща заможни граждани и уважавани местни благородници; млекарката Джоун, момиче с тежка походка и яки червени ръце, си пробиваше път сред високомерни и превзети хубавици, дъщери на рицари и скуайъри.

Блъсканицата и безредието сред тълпата имаха все пак весел и празничен характер. Всички бяха тръгнали, за да погледат и да се повеселят и затова не обръщаха внимание на дребните неудобства, които в друго време биха ги ядосали. Като се изключат случайните сбивания, за които вече споменахме и които са нещо обикновено сред това кавгаджийско съсловие — каруцарите, надпялото човешко сборище се носеха смесените звуци на безгрижното веселие и радостта. Музикантите свиреха леки мелодии на инструментите си, певците тананикаха песните си, професионалният шут кряскаше ту весело, ту неистово, като размахваше жезъла си, селските танцьори подрънкваха звънчетата си, селяците си подвикваха и свиреха с уста, мъжете се смееха високо, а момичетата се кикотеха пискливо, когато някоя солена шега прелиташе като птица от една компания към друга, подхващаше се от всички и отново се връщаше при оня, който я беше пуснал в обръщение.

За човек, потънал в горчиви и мрачни мисли, няма по-тежко наказание от това да бъде въвлечен в кипежа на веселието и радостта — съпровод, напълно контрастиращ с неговото настроение в момента. В случая обаче шумът, оживлението и пъстротата на зрелището записваха до известна степен графиня Лестър, като й оказваха услугата да й пречат да се потопи в размишления за своите Несгоди или в страшни предчувствия за бъдещето си. Тя пътуваше като в сън и мълчаливо следваше Уейланд, който проявяваше голяма ловкост и ту й пробиваше път сред тълпата, ту се спираше, изчаквайки удобен момент да тръгне отново напред, а от време на време се отбиваше встрани по някаква заобиколна пътечка, която отново ги извеждаше на главния път, след като им бе дала възможност да изминат леко и бързо голямо разстояние.

Те заобиколиха замъка Уорик (този чудесен паметник на древността и на рицарското величие, незасегнат и до днес от времето), където Елизабет бе прекарала изминалата нощ и където смяташе да остане до пладне — час, в който са обядвали тогава в Англия — и да се отправи след това към Кенилуърт.

Междувременно всяка минаваща оттам група изказваше по някоя възхвала за кралицата, макар и не без известна доза ирония, която всъщност повече или по-малко е присъща на отношението ни към ближните, особено когато се случи те да са по-високопоставени от нас.

вернуться

134

Учреждение, което се е занимавало с ръководенето на кралското стопанство. Името си дължи на покритата със зелено сукно маса, около която са ставали заседанията.

1 ... 146 147 148 149 150 151 152 153 154 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)