Сделката на капитан Ворпатрил

Иван зави по улицата към поовехтялата, но все още изискана част на Стария град. Би облегна глава назад и затвори очи, но понеже не стискаше до побеляване разни неща, явно причината не се криеше в шофирането на Иван, което беше ако не спокойно, то достатъчно уморено, което се равняваше горе-долу на същото. След няколко минути и в резултат на незнайно какъв поток на мисли Биърли каза:

— Обикновено не се привързвам към своите обекти на наблюдение.

— И нищо чудно, предвид естеството на обичайните ти обекти.

— Мм — измънка Биърли, но поне не отрече. След още минутка добави: — Иване, ти си имал много приятелки…

„Биърли Ворутиър се кани да ми поиска съвет по тънката част? На мен?“ Не знаеше дали да се чувства поласкан, или ужасен. Или да отвлече вниманието на пътника си с няколко скутерски маневри, идея донякъде обезсмислена от факта, че се намираха не в скутер, а в наземна кола.

— … имах чувството, че всеки път те виждам с различна мацка.

— Не всичките ми бяха гаджета. Маман постоянно ме караше да кавалерствам на тази и онази по повод различни официални мероприятия. — А дори от „гаджетата“ си не всички беше успял да прикотка в леглото, но не смяташе да обяснява това на Биърли.

— Не знам за това, но определено приличаха на твои гаджета, всичките.

— Щом казваш.

— И изглеждаха щастливи. Как го постигаш?

Лекият нощен дъжд барабанеше по купола на колата. Мокрите улици си плачеха за музикално оформление, някаква тъжна, скръбна мелодия, оплакваща градската самота.

— Не знам — каза Иван, а после незнайно защо, може би заради дъжда и прочие, устата му се разприказва сама: — Хората не си дават сметка, че колкото повече гаджета имаш, толкова по-често ти се налага да късаш. — Толкова често, че научаваш пътните знаци наизуст, да.

Биърли отвори очи и вдигна вежди.

— Ха. Не помня да си изтъквал тази част от упражнението.

— Не съм.

Немалка част от проблемите на Иван произлизаше от индиректния и не толкова индиректен натиск за изгодна ворска женитба, при това не само от страна на млади неомъжени момичета. Имаше два случая с омъжени жени, чийто семеен статут не ги спря да повдигнат въпроса, въпреки наивните очаквания на Иван, че поне те няма да му кроят номера. Виж, с Тедж никога не беше имал този проблем. Ха! Ако беше предполагал колко спокойно е да си женен — в сравнение с това да се ожениш, — сигурно щеше да го е направил преди години, само че тогава не Тедж щеше да му е невястата, следователно нямаше да е същото, нали? Иван се замисли унило над този парадокс.

Би се облегна назад с уморена въздишка.

— Е, поне раздялата с Тедж няма да те затрудни.

Иван едва ли би могъл да набие спирачки насред улицата и да удуши агент на ИмпСи в колата си, колкото и много да го дразнеше въпросният агент. За щастие стигнаха до пресечката на Биърли, преди изкушението да е надвило здравия разум. Би махна вяло с ръка, обичайния му начин да каже „благодаря“ и „довиждане“ едновременно.