Сделката на капитан Ворпатрил

Микоразлагащият агент се държеше странно.

Тедж нагласи маската си — обикновена болнична маска без електронна защита, която Амири беше взел бог знае откъде, — сложи си гумените ръкавици и последва Амири, баба и Чер по паянтовата сгъваема стълба, спусната в широката един метър дупка. Фенерчетата с химическо захранване и студена зеленикава светлина подскачаха на коланите им при слизането и рисуваха неприятни светлосенки по стените на шахтата.

Тедж трябваше да признае, че през първите три дни микоразлагащият агент беше постигнал впечатляващи резултати. След първото им идване тук Амири и Чер бяха навестявали гаража всеки ден, поотделно и всеки път по различен маршрут, за да проверят как върви процесът и да заложат нови пръчки. По всичко личеше обаче, че твърденията на онзи Карло, приятеля на баба от Земята, че агентът му копаел прави тунели с еднакъв диаметър, са празни приказки, поне засега. Черните стени на шахтата се меняха — и не само заради подскачащите лъчи на фенерчетата. Разширяваха се и се свиваха на неравномерни интервали, свръщаха ту в една, ту в друга посока. Тедж стигна до разширение, нещо като фоайе в дъното на шахтата, което Амири беше направил, за да складира екипировката им, изправи се и затаи дъх.

Амири вдигна пръст пред маската си.

— Оттук нататък без приказки, освен в краен случай — прошепна той. Чер и Тедж кимнаха послушно. Оставили бяха комуникаторите си в заключеното складово помещение горе, а вместо обувки носеха меки пантофи. Пантофите на Тедж бяха с пухкави зайчета на върха, а тези на баба — с котенца. Така им се пада, помисли си тя, щом бяха оставили пазаруването на Смарагд. Дали заради пантофите, или по друга причина, усещаше пода под краката си не твърд, а като гума.

Тунелът към парка беше точно толкова висок, колкото да се изправиш, освен за баба, която вървеше с наведена глава, и освен там, където диаметърът му се стесняваше и всички привеждаха рамене. Нещо по-лошо, тунелът завиваше накъдето му падне, а два от завоите бяха кажи-речи обратни. Сякаш вървяха не през тунел, а пълзяха през червата на гигант.

И пак в тази връзка, тунелът сякаш си беше отгледал апендикси — малки слепи разклонения. Повечето бяха съвсем тесни, колкото Тедж да си пъхне ръката, което тя отказа да направи, със или без ръкавица. Чер обаче, който, изглежда, беше развил собственическо чувство към тунела, пъхна своята. Тедж му се изплези. Чер спря при следващото разширение, очите му светеха над маската.