Когато боговете се смеят

Когато стигна до своето беемве, Лесников натисна копчето на ключодържателя си и изключи алармата. Женя веднага седна на предната седалка, без да изчака той да й отвори вратата.

— Женечка — укорително каза Игор, докато палеше двигателя, — вие сте вече голямо момиче и не бива да се качвате в кола и да слизате от нея сама. Мъжете сме за това — да ви помагаме. Не правете повече така.

Тя се смути и изчерви и Игор изведнъж със съчувствие си помисли, че сигурно никой никога не е подавал на Женя ръка при слизането й от кола, затова тя трудно си представя за какво й говори той. Колко малка е тя всъщност, същинско дете! Пътят до „Петровка“ отне доста време, защото трябваше да излязат на „Садовое колцо“, после да свърнат към булевардите. Уж е близо, до Болшой театър са двайсет минути пеша, но с кола се налага да се мотаеш дълго.

Когато паркира в една уличка, близо до сградата на управлението, той веднага видя как ръката на момичето посегна към дръжката на вратата.

— Женя — предупредително вдигна пръст той, — останете там, аз ще ви помогна.

Лесников заобиколи колата, отвори вратата откъм нейната страна и й подаде ръка. Женя плахо докосна с пръсти дланта му, отново силно се изчерви и несръчно се измъкна навън. Игор мина с нея през пропуска и веднага я заведе в помещението, където можеха да видят записа. Този път бяха сами — нали филмът беше уж любителски, за никакви снимки от различни точки и дума не можеше да става, следователно не бяха нужни други екрани. А и Коротков смяташе, че за успеха на замисъла е най-добре да създадат по-интимна обстановка.

Този път Игор седна до момичето, а не зад съседното бюро, както по-рано. Женя напрегнато се взираше в мяркащите се на екрана лица, а той мислено си представяше как тя ей сега ще посочи някого от хората, които е виждала и дори внимателно е разглеждала по-рано, но не е разпознала сред тях онзи човек. Най-важното беше да се държи адекватно, да не подплаши момичето, да не се развика: „Ами къде гледахте по-рано! Та вие сто пъти видяхте тази физиономия! Ках не ви е срам умишлено да пречите на издирването на опасен престъпник!“. Игор чувстваше, че ще му се прииска да се развика. И то именно с тези думи. Но ще бъде длъжен да се овладее, да се въздържи, благодарно да се усмихне на тази влюбена глупачка и с нищо да не издаде яда си. „Е, слава богу, Женечка, мъките ви не бяха напразни, най-сетне го видяхте. Страшно съм ви благодарен. Сега дайте да ви подпиша пропуска и можете да си тръгнете. Щом подготвим операцията, ще ви се обадя по телефона и започваме“. После, след ден-два, когато открият и задържат убиеца, ще й се обади някой от ръководството на отдела и радостно ще й съобщи, че операцията се отменя, защото убиецът е обезвреден. И толкоз. Важното е той да се сдържи, да овладее емоциите си, да не настрои момичето против себе си, да не му позволи да заподозре измамата.