Ковачница на мрак

Срязаните краища на дебелите корени дърпаха дрехите й и я дращеха. Тънки пипала се вплитаха в косата й и отгоре се сипеше пръст. Представа нямаше как Рансепт е успял да провре туловището си през този тесен проход, но кастеланът беше само смътно петно напред и продължаваше да върви.

Странната призрачна светлина от къщата над тях не достигаше много навътре в прохода и скоро Сукул започна да опипва слепешком с ръце. Пръстите й забърсваха корени и вместо подредени камъни от двете страни напипваха влажна глина. Нямаше нищо, което да крепи стените и тавана, и за миг я обзе страх. Някъде отпред лъхна по-студен въздух.

Чуваше дращенето и душенето на Рибс зад себе си.

Малко след това протегнатите й ръце не напипаха нищо и тя спря.

— Рансепт?

— Изчакайте да се приспособите — каза й той някъде отпред.

— Към какво? Няма никаква светлина!

— Значи не гледайте с очите си.

— А с какво да гледам? С пръсти ли?

Кучето се промуши покрай нея, мръсната му козина забърса ботушите й. Все още изпънала ръце в празния въздух, Сукул усети, че са в някаква пещера. Посегна нагоре и не напипа таван.

— Това е магия на Бягащите псета — каза Рансепт.

— Невъзможно. Никога не е имало Бягащи псета толкова далече на изток.

— Тази земя не винаги е била на Тайст, милейди.

Това също беше нелепо.

— Винаги сме били тук. Никой не оспорва това, кастелан. Не си много образован. Не си виновен ти за това, между другото. Просто така се е получило за теб и семейството ти.

— Магията на Бягащите псета изцяло е свързана с огъня и земята. Магията им се страхува от небето. Огън и земя, дърво и корен. Махнали са се оттук, защото горите са изчезнали.

— Приказки.

Но той продължи:

— В Отреклите се, които още обитават останалите във владението лесове, има от кръвта на Бягащите псета. Изтласкването им беше лесно — просто изсичаме горите. Не беше нужна никаква война. Не беше нужно да се пленяват или нещо такова. Те просто се стопяваха. Вие наричате това „приказки“, милейди. Както искате, но това тук е храм на Бягащите псета и ако отворите сетивата си, той сам ще ви се покаже.

Рибс се беше свил в краката й и трепереше.

— Защо е толкова уплашено кучето ти, Рансепт?

— Спомени за Ай — отвърна той.

Тя нямаше представа за какво й говори.

— Просто ме хвани за ръка и ни изведи. Имаме да свършим много неща и мотаенето в някакъв погребан храм не е от тях.

— Извинете, милейди. — След малко той хвана дясната й ръка, пръстите му бяха чворести и груби като корени. — Просто стъпвайте, подът е равен.

Ала щом я поведе, тя ясно усети, че не вървят направо.

— Какво заобикаляме, Рансепт?

— Няма значение, милейди.

— Кажи ми.

— По-лесно е да се види, отколкото да се опише. Е, добре, колкото и необразован да съм, ще се опитам. Вещица на Бягащите псета клечи на олтара.