Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Следващите няколко минути преминаха в усърдна работа. Помощничката на Лофгрийн даваше подробно описание на всяка извивка и сглобка на тръбите. Най-накрая направи и дългоочакваното съобщение:
— Виждам отвора на вертикалната тръба. Намирам се на петдесет сантиметра от дясната страна.
Лофгрийн нервно започна да търка с треперещата си ръка брадичката си, като че се опитваше да отстрани някаква нечистотия там. Промяната в поведението му стресна Болд. Завеждащият лабораторията по идентифициране свали дебелите си очила и ги изтри с крайчеца на ризата си, след което ги върна на мястото им и започна безспир да се чеше по главата.
— Тя е в отдушника… движи се нагоре… Ако счупи каквато и преграда да се намира там… — Той не довърши изречението; нямаше нужда да го прави.
Двамата мъже се спогледаха — очите на Лофгрийн зад дебелите стъкла бяха с размерите на топки за голф, бялото на очите му изглеждаше грапаво — и Болд разбра, че при цялата им надеждна техника животът на тази жена не можеше да бъде спасен, нямаше как да й бъде гарантиран и за това пряката отговорност носеше Бърни Лофгрийн.
Лофгрийн сведе очи към уоки-токито и измърмори дрезгаво:
— Тя е добро момиче. Дяволски добро момиче. Страхотен специалист. Цяло щастие е, че е при мен. Не се случва често да работя с такива като нея. — А в микрофона изрече с неочаквано овладян глас — не можеше да си позволи пред нея да звучи неуверено: — Какво е положението, какво виждаш?
В гласа на жената си личеше напрежението:
— На седемдесетия сантиметър съм. Кондензацията по стените на тръбите е видимо повишена.
Лофгрийн хвърли поглед на Болд:
— Близо сме.
А в микрофона на уоки-токито нареди:
— Премини на придвижвания от по един сантиметър.
— Разбрано.
Болд усети да го облива горещина. Представяше си как миниатюрната камера пълзи из вътрешността на тръбата.
Лофгрийн му поясни:
— Това е като да набождаш балон с игла, но внимаваш да не го спукаш.
— Разбирам — отвърна му Болд.
— Много силна кондензация — докладва жената. — Замъглява обектива. Изображението е размазано.
— По дяволите — изсъска Лофгрийн и за миг стрелна Болд с обезумелия си поглед.
Сержантът забеляза капчиците пот над едната му вежда.
— Образът ми се замъглява — съобщи мъжът от покрива. — Това не ми харесва.
Лофгрийн даде указания на жената в къщата:
— Прибери камерата, почисти я и опитай отново. — След миг добави: — Отбележи си изминатото разстояние.
— На осемдесет и петия сантиметър съм — докладва тя.
— Разбрано — каза Лофгрийн.
— Прибирам камерата.
Лофгрийн кимна, като че тя можеше да го види. Изтри потта от веждите си и каза на Болд:
— Ето заради това настояхме да участват наши хора, а не сапьорите: може да е била точно пред мембраната. Може мембраната да е замъглявала обектива, а не водата, не кондензацията. Тя го знае, може да го разбере. А друг човек, някой, който не познава този механизъм из основи…
Той остави изречението недовършено, остави Болд да си представи как стените на къщата са погълнати от нажежения до бяло пламък, струящ от прозорците.
— Обективът е изпотен — докладва мъжът. — Почиствам го и ще го намажа с препарат против изпотяване.
— Кондензация — обясни Лофгрийн на Болд. — Значи се оказа права. И така резултатът е едно на нула за нас.
Минаха една-две минути. Болд извърна глава към Бейън и Фидлър, които се приближиха до тях.
— Е? — попита ги Болд.
Бейън отвърна:
— Превключвател на налягането — това го разбираме. Така жертвата всъщност пали пожара.
Фидлър додаде:
— Така пожарът е оставен на случайността — за него сигурно е по-вълнуващо.
— Предложения? — опита Болд.
— Показваме рисунките на художника на всеки пожарникар в града. Може да имаме късмет.
Нямаше никого на разстояние четиридесет и пет метра околовръст, редица униформени патрулни полицаи удържаха морето от зяпачи, сред тях и представителите на медиите. Страхът е като пожара, помисли си Болд, плъзва като инфекция абсолютно произволно, но с невероятна скорост.
— Всичко е готово — докладва жената от къщата. — Ще опитам отново.