Момиче на пружина

Прача изглеждаше искрен, но пък той беше умен. „Колко знае?“

— Намери информацията — каза той. — Донеси ми я. И не говори с никого за това.

— Добре — каза Каня. Запита се обаче дали изобщо ще намери нещо в архивите. Ситуацията предлагаше многобройни начини за реализиране на печалба. Заинтересуваните най-вероятно вече бяха покрили следите си. Ако убийството наистина бе планирано като покушение над протектора, значи пари бяха раздавани на всички нива. Кой би имал куража да организира подобно нещо? Политическите убийства бяха едно. Но да посегнеш на двореца… Заляха я гняв и безсилие. Тя ги прогони, преди да са я погълнали. — Какво знаем за пружинката?

— Твърдяла, че е била собственост на японец, който я зарязал тук. Момичетата казват, че е в Банкок от години.

— Не е за вярване, че някой би се омърсил със… — Млъкна, осъзнала, че е на крачка да разкритикува покойния Сомдет Чаопрая. — Защо протекторът е бил тук?

— Знаем само, че е бил с приближени на Аккарат.

— Ще разпитате ли Аккарат?

— Стига да го открием.

— Защо, покрил ли се е?

— Това изненадва ли те? Той знае как да се пази. Иначе нямаше да оцелее толкова дълго. Като чешърка е. Неуловим. — Погледна я сериозно. — Трябва да открием кой е позволил на пружинката да пребивава толкова дълго в страната. Как е дошла в града. Как е било уредено покушението. Не знаем почти нищо за това, слепи сме, а това ни прави уязвими. Новината за убийството ще разклати цялото кралство.

Каня се поклони.

— Ще направя всичко по силите си. — Нищо, че Джайде постоянно надничаше над рамото ѝ и се подиграваше. — Но ще ми трябва повече информация. За да открия виновните.

— Имаш достатъчно за начало: Разбери откъде е дошла пружинката. Кой е прибирал подкупите. Важно е да разберем.

— А Аккарат и онези фаранги, които са запознали протектора с пружинката?

Прача се усмихна.

— С това ще се заема аз.

— Но…

— Каня, разбираемо е, че искаш да поемеш още задачи. Всички милеем за добруването на двореца и кралството. Сега най-важно е да защитим информацията, която имаме в архивите за това същество на пружина.

— Да. Разбира се. Ще проуча с какво разполагаме за подкупите. — Замълча деликатно. — Смятате ли, че ще се наложи някой да демонстрира съжалението и съпричастността си по… друг начин?

Прача свъси чело.

— Малък страничен доход от подкупи е едно. Годината не е от богатите за министерството, Но това? — Той поклати глава.

— Помня времето, когато хората ни уважаваха — каза Каня.

Прача я стрелна с поглед.

— Така ли? Аз пък мисля, че онова време свърши доста преди да постъпиш при нас. — Въздъхна. Не се притеснявай. Този път няма да покрием нещата. Изкупление ще има. Лично ще се погрижа за това. Не се съмнявай във верността ми към кралството и нейно величество. Виновните ще бъдат наказани.

Каня се загледа в трупа на протектора, обходи с поглед душното помещение, където Сомдет Чаопрая беше срещнал смъртта си. Пружинка. Курва на пружина. Направи опит да потисне отвращението си, гаденето. Пружинка. Как беше възможно някой да поиска… Поклати глава. Грозна история. История, която щеше да разтърси страната. А цената щяха да я платят други. Онези, които бяха прибирали подкупите, и навярно не само те.