Момиче на пружина

Хок Сенг поклати глава. Нямаше значение. Бурята идваше. Кръвопролитие и хаос се задаваха на хоризонта. Същото чувство, което помнеше отпреди Инцидента, преди синовете му да бъдат обезглавени, а дъщерите му — насилени до лудост. А той бе седял в центъра на зараждащата се буря, в спокойно неведение, и разправяше наляво и надясно, че хората в Куала Лумпур никога не биха сторили на своите китайци онова, което ги беше сполетяло в Джакарта. Така де, тукашните китайци са лоялни граждани все пак. Плащаха си данъците. Имаха приятели на всички правителствени нива и те ги уверяваха, че Зелените ленти са обикновени политически недоносчета.

Бурята се бе надигала стремително, а той бе отказал да си отвори очите… но този път — не. Този път се беше подготвил. Въздухът пращеше от статичното електричество на предстоящата беда. Бурята бе станала неизбежна още когато белоризците затвориха фабриките. А сега всеки момент щеше да се разрази в пълната си мощ. Този път обаче той беше готов. Усмихна се и обхвана с поглед малкия си бункер, натъпкан с пари, скъпоценни камъни и храна. После попита:

— Има ли нещо ново по радиото?

Тримата мъже се спогледаха. Засмения Чан кимна на Пак Енг.

— Твой ред е да го навиеш.

Пак Енг се намръщи и отиде при радиоапарата. Устройството беше скъпо и Хок Сенг вече съжаляваше, че го е купил. В гетото имаше и други радиоапарати, но да привлича излишно внимание, като излиза и се примъква към тях, му се струваше неоправдано, затова беше похарчил сума пари за този, без да е сигурен дали изобщо ще съобщят нещо друго освен слухове. В същото време информацията беше твърде важна, за да се лишава дори от такъв съмнителен източник.

Пак Енг коленичи до устройството и започна да го навива. Радиото се събуди с изпукване, гласът на говорителя едва се различаваше през воя на манивелата.

— Ако го беше окомплектовал със свястна задвижваща система, щеше да е много по-лесно — отбеляза намусено Пак Енг.

Никой не му обърна внимание, всички бяха наострили уши да чуят предаването. Музика, изпълнение на традиционен струнен инструмент.

Хок Сенг коленичи до радиото. Смени станцията. Пак Енг започваше да се поти. Въртя манивелата още трийсетина секунди, после изпухтя и спря.

— Готово. Би трябвало да стигне за известно време.

Хок Сенг смени още няколко станции, заслушан в пукота на радиовълните. Нищо интересно. Навсякъде музика.

Засмения Чан вдигна глава.

— Колко е часът?

— Четири някъде — отвърна Хок Сенг.

— Трябва да има пряко предаване от стадиона. Откриването на турнира по муай тай вече трябва да е започнало.

Всички се спогледаха. Хок Сенг смени още няколко станции. Музика. Никакви новинарски емисии. Нищо… А после глас. По всички станции едновременно. Мъжете се събраха около апарата, клекнаха и се заслушаха.

— Това май е Аккарат. — Хок Сенг замълча. — Сомдет Чаопрая е мъртъв. Аккарат обвинява белоризците. — Погледна другите трима. — Започва се.