Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Откри трапезарията и се подготви да се изправи срещу Марк Нел. Останалите щяха да бъдат убити, а телата им заровени в гората, но Марк Нел и Джефри щяха да бъдат върнати, за да бъдат наказани. Искаше да ги използва за назидание. Смъртта на брата в Рен трябваше да бъде отмъстена.
Мина през просторно фоайе и влезе в трапезарията.
Край стените стояха братя от ордена с насочени оръжия. Погледът му обходи дългата маса и се спря на шест лица. Не разпозна нито едно от тях. Вместо Котън Малоун, Стефани и Марк Нел, Джефри и Касиопея Вит хората около масата му бяха напълно непознати. Всички бяха облечени в джинси и ризи. Работници от строежа. По дяволите. Бяха избягали под носа му. Опита се да овладее надигащия се гняв.
— Задръжте ги тук, докато се върна — нареди той на един от рицарите.
Излезе от къщата и спокойно тръгна по сенчестата алея към паркинга. Рано сутринта там имаше само няколко коли. Взетата под наем кола на Котън Малоун, която беше там, когато пристигна, липсваше.
Той поклати глава.
Беше напълно объркан. Нямаше никаква представа къде са отишли.
Един от братята, който пазеше в замъка, се приближи тичешком зад него. Зачуди се защо беше напуснал поста си.
— Магистре — каза той, — един от хората в замъка ми каза, че Касиопея Вит им наредила да дойдат рано тази сутрин в работно облекло. Шестима от тях се преоблекли и тя поканила всички на закуска.
Вече се беше досетил. Но какво още имаше?
Мъжът му подаде мобилен телефон.
— Същият работник твърди, че оставили бележка, че ще дойдете. Било му наредено да ви предаде телефона и ето това.
Той разгъна лист хартия и прочете:
„Отговорът е намерен. Ще се обадя с повече информация преди залез-слънце.“
— Кой е написал това? — попита той.
— Работникът твърди, че било оставено до дрехите, които е трябвало да облече, заедно с инструкции да го предаде лично на вас.
— А ти как го взе?
— Когато работникът спомена името ви, просто му казах, че съм аз, и той ми го даде.
Какво ставаше? Да не би сред врага му да имаше предател? Очевидно. Тъй като нямаше представа къде са отишли, нямаше голям избор.
— Кажи на братята да се оттеглят и се върнете в абатството.
56
10:00 ч.
Малоун гледаше възхитено Пиренеите, чието величие толкова му напомняше за Алпите. Разделяйки Франция от Испания, хребетите се диплеха в безкрая, а всеки нащърбен връх, увенчан с проблясващ сняг, се спускаше на преливащи в зелено и лилаво скалисти склонове. Сред върховете се простираха огрени от слънцето долини, дълбоки и застрашителни, убежища на Карл Велики, на франките, на вестготи и маври.
Бяха тръгнали с две коли — взетата под наем и ландроувъра на Касиопея, който беше паркиран на работната площадка. Бяха се измъкнали от замъка доста ловко и явно измамата им беше успяла, тъй като никой не ги следеше. Щом се отдалечиха достатъчно, претърсиха основно и двете коли за устройства за проследяване. Трябваше да признае, че Касиопея притежаваше доста живо въображение.
Преди около час, на тръгване към планината, спряха и си купиха дрехи от един пазар на площада в Акс-льо-Терм, процъфтяващ балнеологичен курорт, обслужващ туристи и скиори. Пъстроцветните им туники и дълги рокли бяха привлекли няколко учудени погледа, но сега вече бяха облечени в джинси, ризи, ботуши и якета, готови за това, което им предстоеше.
Селцето Свети Агулус бе кацнало на ръба на една пропаст, заобиколено от терасирани хълмове, в края на тесен път, който се виеше спираловидно нагоре през сенчестия проход. Не беше много по-голямо от Рен-льо-Шато и представляваше няколко обрулени от времето сгради от варовик, които сякаш се сливаха със скалите зад тях.
Малоун намали малко, преди да влезе в селото, и се спусна по тесен коларски път между дърветата. Касиопея го последва. Излязоха от колите и ги лъхна режещият планински въздух.
— Не мисля, че е много разумно всички да влезем с колите — каза той. — Мястото не ми изглежда често посещавано от туристи.
— Прав е — каза Марк. — Татко винаги проявяваше предпазливост в подобни случаи. Нека влезем двамата с Джефри. Приличаме на туристи, нищо необичайно за лятото.
— Не вярваш, че ще направя добро впечатление? — попита Касиопея.
— Изобщо не ти е трудно да направиш впечатление — ухили се Малоун. — Трудното е да накараш хората да го забравят.