Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Лийша закри очите си с ръка, но намръщената ѝ физиономия се беше стопила.
– Роджър, дръж си гащите запасани или ще ти пръсна една доза пипер!
– Това е най-хубавият ми панталон! – възмути се Роджър. – Чувам, че предпочиташ току-що отрязани шибалки. Дървесният сок не може да се изчисти от коприната.
– Никого не съм шибала през живота си!
Лийша се опитваше да скрие усмивката си.
– И аз ли съм виновен за това? – Роджър се почеса по главата. – Бих могъл да ти давам насоки вероятно, но ми се струва твърде странно да учиш някой как да те шиба с пръчка.
Лийша сподави смеха си.
– Ядрото да те вземе, Роджър, това не е шега!
– Да – съгласи се той. – Но и пробивът по Новолуние не беше. Сега никой не кърви и нищо не гори, така че няма причина да не се държим цивилизовано. Аз съм ти приятел, Лийша, не подчинен. Пролял съм също толкова кръв за Хралупата, колкото и ти.
Лийша въздъхна.
– Прав си, разбира се. Извинявай, Роджър.
– Ей! – Очите на Роджър се ококориха като паници. – Да не би Лийша Пейпър току-що да призна, че е сбъркала?
Лийша изсумтя и се изправи.
– Можеш да го разказваш на внуците си. Ще направя чай.
Роджър я последва в кухнята и извади две чаши, докато тя слагаше каната на огъня. Той задържа своята в ръка. Господарката Джеса – мадам в бордея на херцог Райнбек, където Роджър бе прекарал голяма част от ранните си години – го бе научила, че не бива да се доверява на билкарките, които винаги могат да подхвърлят нещо в чая му.
„Дори на мен, Роджър – беше му казала Джеса, намигвайки. – О, нощ, особено на мен.“
Лийша сложи ръка на хълбока си и се облегна на масата, докато чакаха каната да заври.
– Едва ли си очаквал всички да приемат спокойно това, че вземаш Кендал за своя трета жена. Две не ти ли стигат? Нощ, тя е само на шестнайсет!
Роджър завъртя очи.
– С цели две години по-малка от мен. Демонът от пустинята е с колко, дузина по-голям от теб? Кендал поне не се опитва да пороби всички на юг от Хралупата.
Лийша скръсти ръце, показвайки, че Роджър я е засегнал.
– Ахман го няма, Роджър. Той няма нищо общо с това нападение.
– Отвори си очите, Лийша – рече Роджър. – Само защото един мъж кара пръстите на краката ти да се свиват, не означава, че той е Избавителят.
– Я виж ти, кой го казва! – сопна му се Лийша. – Само преди един сезон безценните ти малки женички се опитаха да ме отровят, Роджър. Но те ти изпразниха семенните торбички и ти набързо се ожени за тях, без да те интересува мнението ми.
Роджър инстинктивно се накани да отговори, но Лийша Пейпър можеше да бъде упорита като каменен демон, ако се опиташе да заклещи рога в нейните. Затова отговори с тих и спокоен глас.
– Така е. Пренебрегнах съвета ти и направих онова, което ми се стори редно. И знаеш ли какво? Изобщо не съжалявам. Не ми трябва разрешението ти и да се оженя за Кендал.
– Трябва ти пастир – рече Лийша. – Ще ти бъде по-лесно да намериш снежна топка в Ядрото.
– Думите на пастирите не означават нищо за мен, Лийша – рече Роджър. – Никога не са значели. Хейс не признава и Сиквах. Да не мислиш, че сме си изгубили съня заради това?
– А Люси? – попита Лийша. – И нея ли смяташ да пренебрегнеш?
Роджър сви рамене.
– Това си е работа на Кендал. Достатъчно голяма е, за да се обещае, независимо дали майка ѝ го иска, или не. Добре, че не го одобрява. Така няма вероятност да се премести да живее при нас.
– Значи, смяташ да го направиш? – попита Лийша. – Някога казваше, че бракът е за глупаци. Сега се жениш на всяка крачка.
Роджър се подсмихна.
– Опитах се да говоря с теб за това. В нощта на Събора, помниш ли? Но тогава се появи Рена...
– И заедно с нея по-големи неприятности – съгласи се Лийша.
– Първоначално си имах своите съмнения – рече Роджър. – Никога не съм мислил за Кендал по този начин. Честна дума. – Той погледна към ръцете си, опитвайки се да намери начин да изрази чувствата си. Можеше да го направи лесно с цигулката, нотите винаги му се бяха удавали по-добре от думите. – Това, което притежавам... – Жалко начало. – Тази... връзка с демоните, начин, по който им влияя с музиката си и който двамата с Арлен очаквате да мога да преподавам... Кендал е единствената, която го владее. Жонгльорите, дори Аманвах и Сиквах, могат да следват водача и да имитират нотите, но те не го... чувстват като Кендал. Когато двамата с нея свирим заедно, се получава интуитивно и интимно, също като в брака. А когато сме четиримата заедно, резултатът е проклет хор от серафими. – Той се усмихна. – Напълно естествено е да искам да я целуна.