Запали реката [bg]

Трешър пристигна в пет и двайсет, като внимателно маневрираше нагоре по пасището, очевидно пазейки лъскавото си ауди. След като слезе от колата, постоя няколко секунди загледан в околността и едва тогава се упъти към отворените плъзгащи се врати.

— Онези проклети строители, дето ремонтират пътя, не правят нищо друго, освен да затрудняват движението! — започна, когато Гърни го покани да влезе.

От входа на трапезарията огледа одобрително голямата кухня на селската къща. Задържа поглед върху камината на отсрещната стена.

— Хубава полица. Кестен е, нали? Уникален цвят. Този тип огнища са били популярни в началото на деветнайсети век. Проучи ли историята на къщата, когато я купуваше?

— Не. Смяташ ли, че има някаква връзка между тази къща и…?

— Останките от къщата до езерото? Божичко, не. Находката ти е с поне сто години по-стара от къщата… — Докторът остави куфарчето си на масата в трапезарията.

По коридора се зададе Мадлин, която се беше качила горе да упражнява пиеса на Бах на челото си.

Гърни я представи.

— Аспержи — заяви Трешър. — Умен избор.

— Моля?

— Забелязах аспержите в градинката ви. Те са единственият зеленчук, който си струва да се отглежда вкъщи. Когато са пресни, разликата във вкуса е огромна! — Докторът пак се озърна. — Може би е добра идея да седнем.

— Какво ще кажеш да се разположим тук? — предложи Гърни, като посочи столовете и масата. — Нямаме търпение да разберем за какво точно става дума — допълни.

— Добре. Надявам се интересът ти да надживее отговора.

Със заинтригувани изражения двамата с Мадлин седнаха един до друг на масата.

Трешър остана прав от другата страна.

— Първо, малко история. Както знаете, посветил съм се на съдебната медицина с фокус върху определянето на причините за насилствена смърт. Хобито ми обаче е проучване на североизточния колониален живот с фокус върху по-тъмните му аспекти, особено зловещата синергия на робството и психопатологията. Сигурен съм, наясно сте, че робството не е само южняшко явление. В колониален Ню Йорк от осемнайсети век почти половината домакинства са притежавали поне по един роб. Притежаването на роби — покупко-продажбата на човешки същества, над които собственикът има пълен контрол, — е било широко прието.

— Наясно сме с историята — каза Мадлин.

— Поразителен дефект на историята, която се преподава в училище е, че събитията от всяка една епоха се разглеждат само поотделно и в много големи мащаби, — примерно взаимодействието между напредъка на механизацията и миграцията на населението към манифактурните центрове. Четем за тези взаимодействия и мислим, че схващаме същността на дадената епоха. Или четем за робството в контекста на селскостопанската икономика и мислим, че го разбираме, когато всъщност няма нищо по-далеч от истината. Възможно е да прочетеш десетки книги и така и да не усетиш ужаса — дори да не съзреш злонамерената синергия, която споменах преди малко.