Запали реката [bg]

— Какво гледаш?

Гласът на Мадлин на вратата зад него го изненада. Не я бе чул да влиза.

— Кори Пейн. Интервюират го. В онова предаване — „Важните новини“.

Тя си придърпа втори стол до бюрото и съсредоточено загледа екрана.

Килбрик беше отпуснала на скръстените си крака клипборд и химикалка. Наведе се напред с изражение на приветливо дружелюбие:

— Добре дошъл във „Важните новини“, Кори! Оценявам идването ти тук. Ти си в центъра на най-обезпокоителния криминален случай, който някога съм срещала като журналист. Наред с останалите ужасни събития собственият ти баща те обвини в убийство, и то в национален ефир. Не мога да си представя как си се почувствал. Понякога използваме с лека ръка израза „най-лошия момент в живота ми“. Но в този случай би ли казал, че е верен?

— Не.

— Не? — Килбрик примигна, очевидно объркана.

— Беше най-вбесяващият — обясни Пейн, — но далеч не най-лошият.

— Е… това поражда очевиден въпрос.

Той я изчака да го зададе.

— Кажи ни, Кори, кой е най-лошият момент в живота ти?

— Онзи в училищния интернат, когато ми съобщиха, че майка ми е починала. Това беше най-лошото. Нищо друго дори не се доближава до него.

Килбрик се консултира с клипборда си.

— Това се е случило, когато си бил на четиринайсет?

— Да.

— По това време баща ти вече е бил важна фигура в силите за опазване на реда. Така ли е?

— Да.

— И неведнъж официално е обвинявал за смъртта на майка ти незаконните наркотици, по-конкретно хероина. — Репортерката вдигна поглед от клипборда: — Така ли беше?

Пейн я премери с леден поглед:

— Все едно да обвиняваш въжето за смъртта на обесения.

Килбрик видимо се оживи:

— Интересен отговор. Би ли го обяснил?

— Хероинът е просто средство. Като въжето. Или куршума.

— Тоест, казваш, че за смъртта на майка ти са виновни и други фактори освен свръхдозата.

Пейн тихо отвърна:

— Казвам, че той я е убил.

— Баща ти е убил майка ти?

— Да.

— С наркотици?

— Да.

Килбрик се изненада:

— Защо?

— По същата причина, поради която е убил Джон Стийл, Рик Лумис, Марсел Джордан, Върджил Тукър, Блейз Джаксън, Чалис Крийл и Джуд Търлок.

Репортерката гледаше недоумяващо събеседника си.

— Според него те заплашваха бъдещето му — обясни Кори.

— Заплашвали са го… как по-точно?

— Знаеха разни неща за него.

— Какво например?

— Че не е такъв, за какъвто се представя. Че е нечестен, жесток, манипулативен. Че е изтръгвал насила признания, подправял е улики и е съсипал живота на хората, за да изгради репутацията си. Да затвърди позицията си. Да си докаже колко е могъщ. Той беше наистина зъл човек. Убиец. Чудовище!

Килбрик се взираше изумено в младежа. Погледна към клипборда си, после пак се обърна към Кори.