Запали реката [bg]

52

Напрегнатото мълчание, последвало заключителната реплика на Мадлин, продължи много след като Трешър си тръгна. Напомни на Гърни за мълчанието в колата им по пътя към дома след часа при лекаря преди години, когато му съобщиха, че резултатите от ежегодния преглед биха могли да намекват за възможен рак и трябва да премине допълнителни тестове.

Толкова разтърсваща тема. Толкова неизвестни. И толкова малко за казване…

По време на кратката вечеря почти не разговаряха. Едва когато Гърни започна да разчиства масата, Мадлин се обади:

— Надявам се, че това, което му казах, и начина, по който го казах, няма да създаде проблем в професионалните ви взаимоотношения.

Гърни сви рамене:

— Няма особено значение какви са отношенията помежду ни.

Жена му го погледна със съмнение. Детективът отнесе чиниите до мивката, след това се върна и седна до нея.

— Двайсет и пет процента е много — отбеляза тя.

— Да.

— Значи има голяма вероятност да греши.

— Да.

Мадлин кимна, сякаш утешена от съгласието му, въпреки че той го даде без особена увереност. Стана от масата.

— Трябва да полея градината, докато е още светло. Новите делфиниуми от Снук изглеждат увехнали днес… — тя нахлузи гумените галоши, оставени до плъзгащата се врата, и тръгна към цветната леха, като подвикна през рамо: — Остави чиниите в мивката. Ще се погрижа за тях после.

Гърни остана на място, потопен в ужасяващите образи, породени от коментарите на Трешър по повод „зловещата синергия“ между психопатичните обсесии и възможността за закупуване на жертви за задоволяването им. Имаше нещо особено ужасно в баналната практичност на възможността да си купиш човешки същества за измъчване или убиване. Опита се да си представи невероятния ужас, изпитван от хората в подобно безпомощно състояние. Ужасът да си в пълната власт на някой друг.

Телефонът му звънна тъкмо навреме да го разсее.

Обаждаше се Хардуик.

— Мамка му, Гърни, впечатлен съм, че ми вдигна!

Гърни въздъхна.

— Какво има, Джак?

— Според РАМ ТВ, ти си човек, предопределен за велики дела!

— За какво говориш?

— „Важните новини“ току-що пуснаха интервю с Кори Пейн. Той съобщи на всички, че си спасил живота му. Но това е нищо в сравнение с казаното от Стейси Килбрик за теб.

— Какво е казала?

— Не бих си и помислил да ти развалям изненадата. Само ще кажа, че за мен е чест да говоря с човек от твоя калибър!

Обичайното притеснение на Гърни при публичното споменаване на името му се усили от факта, че това е станало по РАМ. Определено не биваше да го пренебрегва, особено след коментара на Марв Гелтър на обяд. Влезе в кабинета, отвори сайта на лаптопа си и щракна на актуалното предаване на „Важните новини“. Използва плъзгача на таймера във видеопрозорчето, за да пропусне рекламните съобщения и стигна до момента, в който Стейси Килбрик и Рори Кронк със загрижени изражения предаваха важна новина от бюрото в новинарското студио. Аудиото се включи насред репликата на Килбрик: