Запали реката [bg]

51

Гърни отпи от кафето, което си направи веднага след като се прибра от Локенбери. Пурпурни щиглеци се бяха струпали на хранилката, която Мадлин слагаше на края на патиото. Тя самата стоеше до плота с мивката и режеше лук за супа.

— Е — каза безгрижно, — какво искаше той?

— Да се кандидатирам за главен прокурор.

Ножът спря над дъската за рязане, но жена му не изглеждаше изненадана толкова, колкото Гърни очакваше.

— На мястото на Дел Бекерт?

— Именно.

Тя кимна замислено.

— Предполагам, че иска някой истински герой на реда и законността да замени онзи, който му гръмна в лицето.

— Така каза и той.

— Не си е губил времето..

— Не.

— Умен, хладнокръвен и пресметлив.

— Точно така.

— И няма нужда да споменаваме, че има нужните връзки да те вкара в състезанието?

— Не само. Каза ми, че ще спечеля.

— А ти какво му отговори?

— Че ще си помисля.

— И какво си мислеше, когато му го каза?

— Мислех си, че след първите две минути, в които се чувствам поласкан, ще поумувам върху неизвестните фактори, ще си представя възможните проблеми, ще поговоря с теб по въпроса и после ще откажа предложението.

Мадлин се засмя:

— Интересен процес. А с какво се занимава главният прокурор?

— Сигурен съм, че на щатския уебсайт има описание на задълженията, но това, за което реалният човек ще реши да похаби времето си, е съвсем друг въпрос. Говори се, че последният обитател на кабинета се е чукал до смърт с проститутка в Лас Вегас.

— Значи наистина не се интересуваш?

— Да скоча в политическата цистерна с акули? С подкрепата на човек, с когото не ми е приятно дори да съм в една стая?

Мадлин любопитно вдигна вежди.

— Но се съгласи да обядваш с него.

— За да открия защо иска да обядва с мен.

— И сега знаеш.

— Знам. Освен ако плановете му не са по-сложни, отколкото предполагам.

Тя го погледна изпитателно и помежду им се възцари мълчание.

— О, между другото — продължи Гърни, след като допи кафето си, — снощи срещнах Уолтър Трешър на местопрестъплението в Уайт Ривър. Каза, че ще намине около пет следобед, за да поговорим за разкопките.

— Какво има да се говори за тях?

Гърни си даде сметка, че не е споделил с нея съобщението, оставено от Трешър.

— Направил е бързо проучване на предметите, които открих. Коментарите му бяха доста странни. Надявам се да изясним ситуацията, когато дойде.