Запали реката [bg]

— Но и двата договора са подписани от Марсел Джордан?

— Точно така. Доколкото си спомням, госпожица Джаксън отнесе документите при него и ги върна в офиса ми.

— А знаехте ли за ръководната й роля в Алианса за расова справедливост?

— Не се интересувам от политика. Избягвам да гледам новини. Твърде разстройващо е.

— Значи не сте се срещали с Марсел Джордан?

— Не.

— И не сте говорили с него?

— Не.

— Той осигури ли ви финансови препоръки?

— Не.

— Не изисквате ли уверение, че може да си позволи наема?

— Не го сметнахме за необходимо.

— Това нормално ли е?

— Не, не е. Но и сделката не беше.

— В смисъл?

— И за двете жилища беше платено предварително. За цялата година. В брой.

— Това притесни ли ви?

— Много хора обичат плащанията в брой. Не подлагам на съмнение такива сделки.

— А не ви ли хрумна, че господин Джордан може да не знае за водещия се на негово име договор?

— Не ви разбирам. Как така да не знае?

Гърни беше сигурен, че в крайна сметка чрез сложен заговор Бекерт и Търлок са целели да натопят Джордан, неговите сътрудници в АРС и Кори Пейн за убийствата на Джон Стийл и Рик Лумис. Така че не се изненада да научи за потенциалното незнание на жертвата за сделката. Вниманието му привлече присъствието на Блейз Джаксън, което предполагаше участието й в заговора от самото начало.

Приключи обаждането и поседя малко до прозореца, загледан навън към редиците цъфтящи джанки по протежение на горното пасище. Чудеше се колко ли сериозно е замесена Блейз Джаксън в убийствата в Уайт Ривър и дали е била само инструмент, или мозъкът на цялата операция. Докато тази мисъл се въртеше в ума му, Гърни забеляза движение в небето над дърветата. Червеноопашат мишелов се въртеше над края на ливадата и без съмнение търсеше някоя по-малка птица или космата твар, която да прониже с ноктите си, да я разкъса и погълне. Природата, заключи детективът за стотен път, при все сладостта, цъфтежа и птичите песни, в същността си беше филм на ужасите.