Запали реката [bg]

— За кого какво следва?

— За теб, Дейвид. Ти си човекът, с когото обядвам. Какво си намислил?

Гърни сви рамене.

— Ще си кося пасищата, ще си храня пилетата и ще построя по-голяма барака за дърва.

Гелтър прехапа устни с неприятна гримаса:

— Клайн вероятно ще ти направи предложение. Например да ръководиш щатните му следователи. Би ли желал подобно нещо?

— Не.

— И не те виня. Така би прахосал таланта си. Който е по-съществен, отколкото си представяш… — Адреналиновата усмивка се завърна. — Адски си скромен, да знаеш. Адски сериозен. Яки са ти топките! Нагази в помийната яма на Уайт Ривър, където никой не знаеше какво, на майната си, става, разгада загадката, показа на окръжния прокурор кой край на въжето накъде води. Впечатляващо… — Марв замълча за момент. — Знаеш ли какво сътвори също така? Легенда. Легенда с герой. Хладнокръвен, умен герой, който не цепи басма. Суперченге. Така те нарича списанието, прав ли съм?

Гърни кимна смутено.

— Дявол да го вземе, Дейвид, ти си човекът! Дори на външен вид си стопроцентов синеок каубой хубавец. Дявол го взел, герой от реалния живот. Знаеш ли колко изгладнели са хората за истински герой?

Детективът се втренчи в Марв.

— За какво става дума?

— За какво според теб става дума, по дяволите? Бекерт е вън, Гърни е вътре!

— В какво?

— В кабинета на щатския главен прокурор.

Северната красавица се върна с две тънки порцеланови чинии. Тази с елегантно наредените на нея ордьоври постави пред Гърни. Другата, с около дузина мандаринови резенчета, подредени в кръг около малка чашка, сервира на Гелтър. Излезе от стаята също толкова тихо, колкото влезе.

Тонът на детектива съответстваше на изуменото му изражение.

— Предлагаш ми да се явя на изборите?

— И те виждам как печелиш с по-голяма преднина, отколкото би постигнал Бекерт.

Гърни помълча известно време, преди да отбележи:

— Не ми изглеждаш разочарован от случилото се.

— Бях извънредно разочарован. За десет минути. Повече би било разхищение на личното ми време. След това си зададох единствения разумен въпрос. А сега какво? Няма значение какво слага животът пред нас. Може да е златна мина. Може да е купчина лайна. Въпросът не се променя. А сега какво?

— Не те ли тревожи, че си сгрешил толкова с Бекерт?

Гелтър взе парченце мандарина и го огледа, преди да го пъхне в устата си.

— Животът продължава. Ако хората те разочароват, майната им. Проблемите могат да станат решения. Както в случая. По-добър кандидат от Бекерт си, което може би нямаше да осъзная, ако той още се навърташе наоколо. Това безполезно социалистическо лайно Мейнард Бигс няма никакъв шанс срещу теб.

— Толкова ли го мразиш?

Гелтър внимателно огледа ново оранжево парченце и лапна и него.

— Не го мразя. Изобщо не ми пука за този тип. Това, което мразя, е позицията му. Философията. Системата вярвания. За правата.

— Какви права?

— С главно П. Тези безполезни мръсници имат права! Право да правят каквото си искат. Няма нужда да работят, да спестяват, да издържат децата си. Няма нужда и пръста си да мърдат, понеже техните пра-пра-пра-пра-прадеди преди триста шибани години са били продадени от някакъв африкански боклук на търговец на роби. Тази древна история, видиш ли, им дава право да се възползват от плодовете на настоящия ми труд… — Марв извърна глава настрани и изплю мандариновото семенце на ориенталския килим.