Запали реката [bg]

— Ти се прибра…

— Да.

— Всичко наред ли е?

— Горе-долу.

Отне известно време това твърдение да пробие пелената на съня.

— Кое е долу?

— Тази история в Уайт Ривър продължава да става все по-налудничава. Как беше събранието на политическата група?

— Глупаво. Ще ти разкажа сутринта.

— Добре. Лека нощ!

— Лека.

— Обичам те.

— И аз.

Малко по-късно лекият ритъм на дишането на Мадлин му подсказа, че е заспала.

Докато лежеше втренчен през отворения прозорец в силуетите на дърветата, които едва се различаваха на слабата лунна светлина, мислите му бяха съсредоточени върху Дел Бекерт и Блейз Джаксън. Чудеше се дали не би могло тя да се окаже неназованият информатор, споменаван неведнъж на събранията на комисията за борба с критичните ситуации. Дали комисарят е разполагал с информация, с която да я принуждава да сътрудничи, или инициативата поначало е била нейна? Дали пликчето с пари в чекмеджето беше еднократна трансакция или част от продължителна уговорка? Дали беше плащане за оказани услуги, или пари, разменени за мълчание? Предвид физическата привлекателност на Джаксън и слуховете за сексуалните й апетити, дали връзката й с Бекерт не е включвала и този елемент? Или е била чисто делова?

А връзката с Рик Лумис? Ако Бекерт и Търлок стояха зад покушението на Поултър Стрийт, вероятно те стояха и зад фаталното нападение в болницата. Дали именно те бяха наели Чалис Крийл и й бяха показали как да забие шиш за лед в мозъчния ствол на жертвата?

Мисълта за Поултър Стрийт напомни на Гърни въпрос, който беше помолил Торес да проучи: дали агентката, уредила наема на двете „снайперистки“ жилища, наистина се е срещала с Джордан, чието име фигурираше в договорите, или трансакцията е била осъществена чрез посредник.

Торес беше казал на Гърни, че информацията ще е достъпна веднага щом агентката се върне от почивка. Нетърпението на детектива да проучи въпроса и невъзможността да го стори в два сутринта, го принудиха да развива сценарии от типа „ако-то“, докато накрая не се унесе в тежък сън.

Когато се събуди сутринта, небето беше синьо и през отворения прозорец чуваше излязлата да коси Мадлин. Първата му работа беше да се свърже с „Акме Риълти“.

Обади се на Марк Торес за името на агентката, което се бе изпарило от паметта му.

— Лаура Конуей — отвърна Торес. — Написал съм си напомняне на телефона да се чуя с нея тази сутрин. В момента пътувам към службата на Клайн, за да го осведомя за убийството на Джаксън и Крийл. Между другото, потвърдихме, че Блейз и Чалис са сестри. И изглежда, Чалис има доста сериозна история на психическа нестабилност, опитваме се да се сдобием с картона й. Що се отнася до Лаура Конуей, ако искаш да говориш лично с нея…

— Да, искам. Ще ми дадеш ли номера?

Три минути по-късно Лаура Конуей сподели с Гърни това, което той очакваше да чуе.

— Всичко бе придвижено от Блейз Джаксън. Пред мен се представяше като бизнес мениджър на господин Джордан. Тя избра апартамента на Бридж Стрийт и къщата на „Поултър“.