![Запали реката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/4/zapali-rekata-bg-download.jpg)
Запали реката [bg]
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #6
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-458-8
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:
— Спомена… струва ми се… че е убил Джуд Търлок?
— Да.
— Според информацията, с която разполагаме от прокуратурата, във връзка с убийството на Търлок се търсят братята Горт.
— Баща ми винаги е използвал други да му вършат мръсната работа. Братята Горт са били удобен инструмент да се разправи със заместника си.
— Твърди се, че Джуд Търлок е бил дългогодишен приятел на баща ти. Защо би…
Пейн я прекъсна:
— Послушен негов инструмент и бияч. Не „приятел“. Татко нямаше приятели. Приятелството изисква да те е грижа за друго човешко същество. Баща ми никога не се е интересувал от друг освен от себе си. Ако искате да знаете защо би уредил да убият Търлок, отговорът е прост. Надживял е ползата си.
Килбрик кимна и погледна извън кадър да провери как са с времето.
— Това беше… забележително. Нямам повече въпроси. Има ли нещо, което би искал да добавиш, преди да приключим?
— Да — Кори се обърна право към камерата. — Искам да благодаря на детектив Дейвид Гърни с цялото си сърце и душа. Той беше човекът, прозрял през мрежата фалшиви улики, които представяха ситуацията така, все едно аз съм убил онези двама полицаи. Без неговите прозрения и настоятелност светът вероятно никога нямаше да научи истината за Дел Бекерт — истината какъв е и какъв е бил винаги. Човек, който съсипва живота на другите. Алчно за власт чудовище, корумпиран убиец. Искам да благодаря на Дейв Гърни за истината и искам всички да знаят, че му дължа живота си!
Гърни направи гримаса.
Картината се смени с новинарското студио.
Кронк се обърна към Килбрик:
— Еха, Стейси, поразително интервю!
— Пейн несъмнено има много за казване и не се колебаеше да го сподели.
— Забелязах, че пак се появи името на Дейв Гърни, при това в много благосклонна светлина — точно както и при интервюто ми с Шеридън Клайн.
Килбрик кимна.
— И аз го забелязах. И знаеш ли какво си мисля? Малко далечен изстрел е, но… мисля, че Дейв Гърни би бил чудесен за поста главен прокурор. Ти как смяташ?
— Великолепна идея!
— Чудесно — Килбрик се обърна с усмивка към камерата: — Не сменяйте канала. Следващият ни гост…
Гърни затвори прозореца с видеото и се обърна към Мадлин.
— Имам зловещото чувство, че Гелтър използва Килбрик и Кронк, за да пробута идеята си за поста на главен прокурор.
— Смяташ, че има подобно влияние в РАМ ТВ?
— Подозирам, че е напълно възможно да е собственик на канала.
53
На следващата сутрин времето подхождаше на настроението на Гърни — сиво и променливо. Неспокойният ветрец все менеше посоката си и люлееше стръковете аспержи насам-натам. Дори Мадлин изглеждаше неспокойна. Смесената облачност замъгляваше слънцето и Гърни с изненада забеляза на стария часовник с махало на стената в кухнята, че вече минава девет. Докато дояждаха овесената си каша, Мадлин се намръщи и наклони глава към плъзгащата се врата.
— Какво има? — попита детективът. Имаше нормален слух, но нейният беше изумителен и обикновено тя долавяше приближаването на звуци по-рано от него.
— Идва кола.
Гърни отвори плъзгащата се врата и скоро чу звука — наистина по пътя откъм града се качваше кола. Пред очите му се появи голям джип. Забави ход и спря между хамбара и езерото. Когато Гърни излезе, за да разгледа по-добре новопристигналия автомобил, видя тъмнозелен рейндж роувър, който блестеше дори в лишения от слънце ден.
Шофьорът слезе — едър мъж със син пуловер и сиви панталони. Отвори задната врата и отвътре излезе жена. Беше облечена със спортно яке, бричове за езда и високи до коленете ботуши. Постоя няколко секунди загледана в ливадите и горите и нагоре през пасището към къщата на Гърни. След като запали цигара, с шофьора й се качиха обратно в зеления джип.
Гърни проследи как се спускат полека през пасището към къщата му и паркират недалеч от субаруто, което в сравнение с рейндж роувъра изглеждаше миниатюрно. Шофьорът отново слезе първи и отвори задната врата на дамата, която — вече се виждаше — вероятно беше в края на четиридесетте. Сламенорусата й коса бе подредена в къса асиметрична прическа, скъпа и агресивна на вид. След едно последно дръпване непознатата захвърли цигарата си и я смачка на земята с носа на ботуша, който изглеждаше също толкова скъп, колкото и прическата й.
Докато гостенката с недоволно изражение проучваше имота наоколо, шофьорът й забеляза, че Гърни стои на патиото. Каза й нещо, тя погледна натам и сетне му кимна. Запали нова цигара.