Истинската история за носа на Пинокио [bg]

По пътя на шофьора му се наложи да спре и да купи един екземпляр от най-големия вечерен вестник. От войнствените новинарски заглавия Бекстрьом разбра, че този ден щеше да остане в историята на шведската преса.

За първи път разследващата журналистика успя да свърже Негово Величество краля с убийството на известен адвокат. А наличието на ясна връзка с най-голямата организирана престъпност и измамата с произведения на изкуството за милиони бяха едва ли не подробности в по-широкия контекст.

Като начало Бекстрьом изключи телефона си, след което облече халата, направи си освежителен летен грог, който беше задължителен по това време на годината, легна на дивана и посвети цял час на четенето на вестника. От уводния коментар, в който политическият репортер на вестника се заканваше на шведската бананова монархията и на западащия кралски двор, до последната статия, в която дворцовият репортер на вестника съобщаваше за близкото приятелство на краля с барон Ханс Улрик фон Комер и конституционните проблеми, до които това можеше да доведе.

Наред с останалите, думата вземаше и главният редактор и отговорен издател на вестника. Единствената причина, поради която са избрали да споменат името на това съвременно съответствие на барон Анкарстрьом28, е, разбира се, че той е заподозрян в едно от най-тежките престъпления според шведското наказателно право. За убийството на един от най-известните адвокати в страната.

Между тези, повече или по-малко, принципни наблюдения, останалите десетина страници бяха изпълнени с различни новинарски истории на същата тема. Богато илюстрирани със снимки на всички, появяващи се в контекста лица. Негово Величество кралят в адмиралска униформа, фрак със синята лента на Серафимския орден29, бял смокинг и чаша за шампанско, пушка за лосове и зелено ловно тиролско яке, барон Фон Комер, екипиран по същия начин, чак до адвокат Ериксон в костюм на тънки райета, а също така и Окаре и Гарсия Гомес с мотоциклетните си шлемове и кожени якета с емблемата на „Ангелите на ада“. Всички известни актьори в драмата, от които трупът на единия сега лежеше на масата на съдебните лекари в Сулна, друг седеше в ареста на полицейския участък, двама бяха задочно арестувани, а петият беше на държавно посещение в Турция.

Редакционният екип на вестника правеше хеттрикове през последното денонощие, докато пресотделът на кралския двор изглежда не се справяше толкова добре. Между другото, бяха се отрекли от черната овца на групата. По-точно казано, с оглед на ситуацията, направо го бяха низвергнали. Барон Ханс Улрик фон Комер в най-добрия случай бил просто един случаен познат на краля и семейството му и това познанство било във връзка с няколко дребни задачи, свързани с управлението на придворните колекции от произведения на изкуството. Една незначителна и неофициална обязаност, която всъщност била на дневен ред да бъде преразгледана и премахната. Въпреки че изявлението на прессекретаря оставяше ясното впечатление, че в най-добрия случай става въпрос за избърсването на прахта от някое и друго старо бюро и за оправянето пътьом на ресните на килимите. В отговор на отричането вестникът беше изложил на показ същинско минно поле от снимки на краля и Фон Комер заедно и по време на различни тържествени случаи. В униформа и фрак, смокинг и тъмен костюм, скаутски шапки, ловни якета, панталони за голф, ботуши за езда и в девет случая от десет с чаша в ръка. Към всичко това се добавяха и снимки от Ривиерата, на които двамата господа бяха само по бански, с питиета с чадърчета в чашите и щастливи изражения на лицата.