Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Когато един благородник не успее, вината винаги негова е — обади се друг високопоставен, когото Джеруша не познаваше. — Един неуспял самоубиец да живее не заслужава.

Смачканото самоуважение на Гъндалийну съвсем се изпари. Той направи няколко несигурни крачки към масата за преглед и се хвана безпомощно за нея, сякаш самите думи бяха смъртни удари.

— Прости ми, садхану, бхаи, за… на моята каста и моето семейство позора. — Той дори не можеше да ги гледа. — Аз честта на вашето уважение и дори вашето присъствие не заслужавам. Напълно вашето мъмрене и вашето презрение заслужил съм. По-добър от роб, от пълзящо животно не съм. — Ръцете му трепереха. Джеруша бързо отиде при него и го прихвана, преди да е паднал.

— Какво им става на вашите хора! — Тя отправи неприкрито обвинение, без дори да се обърне. — Пак ли искате да си разреже вените? Искате да видите как неговата чест изтича в канала? — Тя махна с ръка. — Един от вашия собствен народ, смел, добър офицер, мина през ада и беше достатъчно силен да оцелее. И всички рие си позволявате да му кажете „Умри!“.

— Ти не си един от нас, командир — каза Сирас тихо. — Гъндалийну… разбира. Ти никога няма да можеш да разбереш.

— Благодаря на боговете за това. — Джеруша помогна на Гъндалийну да се качи на масата, без да обръща внимание, че всички започнаха да излизат от стаята. Тя чу гласа на говорителя да го нарича с едно обръщение, което се използува за най-нискостоящите неквалифицирани. Устата на Гъндалийну трепна. Той преглътна конвулсивно.

— Гражданин Сирас! — Муун извика неочаквано.

Джеруша използува гласа на Муун като повод да се обърне, докато Гъндалийну се овладее. Тя видя как Сирас се поколеба на прага, както и усилието на момичето да овладее собствения си благороден гняв, когато го погледна. Успя. Джеруша видя как гневът беше изместен от друга, по-силна емоция.

— Аз… аз трябва да говоря с вас.

Сирас повдигна вежди, погледна към Гъндалийну.

— Мисля, че вече бяха изприказвани твърде много приказки.

Тя поклати глава с упорита решителност. Нейната мека, права коса се разлюля.

— За… за някой друг.

— Ти като сибила ли питаш?

Отново поклащане на глава.

— Питам като ваша племенница. — Крайниците му изтръпнаха, неспособни да го изведат от стаята. Последните кареумовци от групата се обърнаха назад и се закискаха в коридора. Джеруша се изпъна и пристъпи редом до нея. — За вашия син. От последния Фестивал.

Сирас хвърли бърз поглед в миналото. После кимна и посочи с глава на Муун съседната стая. Тя тръгна след него, като гледаше назад.

Гъндалийну я проследи с поглед, сякаш не можеше да издържи да не я вижда до себе си. Лицето му беше безнадеждно.

— Б.З.… Инспектор Гъндалийну. — Джеруша призова неговото внимание с остър глас.

— Мадам! — Той обърна покорно глава, но вниманието му остана другаде.

Джеруша се колебаеше, изведнъж несигурна за това, което се канеше да направи.