Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Конрад го изненада: вместо да възрази язвително, само кимна.
— Самият аз смятах, че съм верен на Земята, като оставам верен на Земните въоръжени сили, но се срамувах да служа под командването на генерал Ланиан. Участвах в позорни деяния, в нападането на небесните мини на Голген — ограбихме ги като някакви пирати! Отправихме се и към една скитническа фабрика на един астероид, но някой вече я бе унищожил преди нас. После дойдоха корабостроителниците на Оскивъл — всички тези ненужно убити цивилни. — Конрад изглеждаше съкрушен.
Вратите на асансьора се отвориха и двамата възвърнаха професионалното си спокойствие, преди да стъпят на главната палуба на „Юпитер“.
Адмирал Уилис се изправи.
— Поздравления за повишението ви, генерале. Винаги сте били отличен войник и по мое мнение съвсем не такъв тъпак като Ланиан.
Прямотата й изненада Конрад.
— Последствията от решенията на предшественика ми говорят сами за себе си. Надявам се да установя по-различен подход в командването.
— Сега имаме възможност да оправим нещата, сър — каза Роб и посочи невероятно сложната мрежа от проектирани орбити на всички лунни късове, съставена до този момент. — Чака ни много работа.
Баща му кимна.
— Вече наредих да пуснат най-големите торпеда. Председателят не искаше да поставя такива оръжия в близост до привърженици на Конфедерацията, но моето мнение надделя, когато осем къса превърнаха Сахара в море от кратери. — Пое дълбоко дъх и погледна измамно спокойния образ на Земята на екрана. Не можеше да види смъртоносната буря от отломки, която се бе устремила към нея от космоса, но знаеше, че е там.
— Председателят Венцеслас не е разрешил да използваме всички възможни средства, за да предотвратим по-нататъшните удари? — попита невярващо Роб. — Какво си мисли, че ще направим с бомбите? Че ще ги използваме, за да нападнем Земята ли?
Отвратена, адмирал Уилис поклати глава и каза:
— Тези отломки са достатъчно лоши сами по себе си, генерал Бриндъл, но според мен по-голямата опасност за Земята е самият председател.
113.
Сарейн
Базил дойде в апартамента й през нощта. Сарейн не го очакваше.
След убийството на капитан Маккамон и последвалото пристигане на Слънчевия флот и нападението на фероуите председателят бе погълнат от други грижи. Сарейн всъщност го избягваше и изпита истинско облекчение, когато той се оттегли в подземния си бункер далеч под сградата на Ханзата.
Всяка искрица надежда, всяка плаха мисъл, че може да го промени и да сложи край на ирационалното му поведение, бе загинала заедно с Маккамон.
Сега, посред нощ, Базил стоеше на вратата й с вид на човек, който може да проникне, където пожелае, и Сарейн знаеше, че няма друг избор, освен да го пусне. Ако дори за миг й бе хрумнало, че може да я посети, щеше да си намери друго място, където да се скрие.
Сега обаче вече бе късно. Не смееше да събужда подозренията му, защото знаеше на какво е способен. Бе заповядал да убият Маккамон така безразлично, сякаш си поръчваше сандвич. Този лов на вещици наистина ли бе свършил, или Базил все още изпитваше подозрения?
Сега беше тук.
И искаше нея.
Усмихна й се.
— Не ме посрещаш много топло, Сарейн.
Стори й се, че от него се разнася мирис на кръв — метален мирис, който накара сърцето й уплашено да спре.
— Изглеждаш изненадана да ме видиш. Сигурно се чувстваш пренебрегната. Нима си забравила всички онези нощи, когато ме канеше да те посетя в апартамента ти? Това бяха добри времена, спокойни времена. — Той повдигна вежди. — Боях се да не помислиш, че те избягвам — че съм прекалено зает с проблемите на Ханзата.
— Не, Базил, и през ум не ми е минавало подобно нещо. — Какво си бе въобразявал той?
Базил мина през преобзаведените й стаи, без да си направи труда да се огледа. Сарейн не се съмняваше, че редовно следи апартамента й със системите си за наблюдение. Дали я гледаше как се съблича, като воайор? Дали я гледаше с копнеж и си спомняше времето, когато бяха щастливи или поне удовлетворени заедно? Дали на Базил Венцеслас изобщо му минаваха подобни мисли, или тази част от него бе мъртва? Докато той се приближаваше към нея, Сарейн разбра с абсолютна сигурност, че у самата нея тази част е загинала.
Не можеше да позволи безпокойството й да проличи, но Базил със сигурност знаеше, че все още е потресена от екзекуцията. Маккамон бе неин приятел. В един миг беше жив, а в следващия кръвта му бе опръскала бузите и дрехите й. Сарейн си пое дъх и се опита да измисли някакъв начин да спечели време.